Дупничанка създаде музикален клип по сериала „Casa De Papel”

Цветомира Попова: Имаме нужда от духовност и култура


Испанският феномен „
Casa De Papel”изтласка на втори план американските блокбастъри, като 35 млн. домакинства по целия свят са гледали третия му сезон по Netflix. Сериалът подтиква зрителите да размишляват над въпроси, свързани с дълбоките противоречия в днешните капиталистически общества.
Така
Casa De Papelсе превръща в най-гледания неанглоезичен филм в историята на стрийминг платформатаNetflix.

Вдъхновена от сериала, младата и талантлива пианистка Цветомира Попова решава да създаде видеоклип, в който участват музиканти  от Дупница. Разговаряме с авторката на този нов музикален проект, за да научим малко повече за него.

– Идеята за този проект възникна преди една година, когато за първи път се запознах със сериала. Впечатлих се изключително много от сценария и от самата история. Героите в него се борят за социална справедливост и затова искат да разбият финансовата система на Испания. Моята идея беше по същия начин да се обединим хора, борещи се за култура и изкуство. Аз имам Ютюб канал, в който презентирам собствени пиано кавъри на популярна музика. Реших да събера талантливи музиканти от града, за да направим един кавър на популярната песен “Bella сiao”, която всъщност е един  от главните саундтраци на сериала, но по произход е италианска партизанска песен.

Как Ви хрумна  идеята за съдържанието на клипа?

– Сериалът ме вдъхнови да създам клипа и реших да поканя в него творци от града, с които имам контакти или сме работили заедно. Моят приятел Радослав Георгиев, който е илюзионист и музикант ми оказа огромна подкрепа. С него записахме инструменталите в началото на видеото – аз на пиано, той на акордеон, а също така и вокалите. Своя кавър версия на италианската песен по-нататък в клипа представя и Общинският духов оркестър, а след това е и изпълнението на Мъжкия хор „Свети Иван Рилски” с диригент Таня Камбурова. В края на видеото  участие вземат и две момичета, които свирят на китара – Петя Шпаковска и Мая Габровска. Всички тези хора са изключително талантливи и аз реших да обединя талантите им в един музикален проект, който да заяви нашата потребност от духовност и култура.

Как се приема Вашият клип? Имате ли вече отзиви за него?

– Страхотно се прие. Веднага щом разбрах от момчето, което работи с мен по монтажа и изграждането на целия клип, че видеото е готово за пускане, направих кратка реклама чрез един пост във Фейсбук страницата си. Хората се впечатлиха и започнаха да задават въпроси за това какво предстои. Три дни след това пуснах и самия клип и те останаха изключително очаровани,  най-вече от факта, че сме успели да съберем толкова много талантливи хора от Дупница под шапката на обединяващото всички музикално изкуство. Според мен това се постига много трудно в днешно време.

Има ли скрито послание Вашият музикален проект ?

– Има скрито послание и то в никакъв случай  не е свързано с парите, за каквото всъщност се говори в сериала, а с обединяването на хората в името на общите им интереси. Само че нашият общ интерес в случая е любовта към изкуството и културата и тяхното популяризиране. Смятам, че в днешното бездуховно време имаме крещяща нужда от култура и хора като нас се опитват да направят именно това – да изпълним живота на обществото ни с изкуство, красота, истински смисъл и духовност.

Клипът е сниман на ключови места в Дупница. Как ги избрахте?

– Първото място е много специално, защото го бях забелязала отдавна. То е  кафене в центъра на Дупница, на чиято фасада е изрисувана известната маска от сериала. Маската олицетворява лицето на Салвадор Дали и всички герои от сериала я носят. Когато възникна идеята за клипа си казах, че той трябва да започне именно пред тази рисунка. Закупих си и специален костюм с маска, с която се появявам в началото на видеото. Първата сцена изиграхме по интересен начин с Радослав Георгиев и това загатна всъщност връзката със сериала. Оттам нататък решихме да представим най-красивите места в града, най-вече в централната част. Снимахме на стълбите за Градската градина при паметника на „Ятачката”, след това на алеите на самата Градска градина и накрая в двора на Джамията, където е много красиво.

Коя е Цветомира Попова „под маската” ?

– Обичам да казвам, че по образование съм международник, понеже съм завършила международни отношения, по професия съм счетоводител, а по призвание винаги ще остана музикант. Имам интереси в много сфери, но моята страст винаги ще остане музиката. Независимо, че това за момента е само хоби, старая се да го поднасям по професионален начин, така че да се хареса на хората. Изкуството е породено от един вътрешен силен порив на артиста, той винаги се опитва да го поднесе по най-подходящия начин, за да достигне до тези, които слушат и гледат, усещайки чувството и емоцията, това е най-важното.

Голяма част от младите хора в днешно време сякаш имат по-различни интереси. Кое събуди у Вас този стремеж към запазването на истинските ценности и духовност? Кое Ви накара да изберете този по-труден път ?

– Житейските ми пътища никога не се базират изцяло на логиката. Винаги избирам, като че ли без да искам, по-трудната страна на нещата. Може би защото ми се иска да живея по-интересно. Това определено идва до известна степен от моето семейство, тъй като бях възпитавана по този начин от дете. Моята покойна баба Цветанка Попова изигра голяма роля в това отношение. Тя е човекът, който ме възпитаваше в такъв дух. Баба ми е участвала в първите оперети в града. Никога не се е занимавала професионално с музика, но имаше прекрасен талант, беше чудесен сопран. Като по-възрастна пееше и в групата за стари градски песни. Майка ми също беше музикант. Тя пееше в смесен хор „Рилски звуци“ . Очевидно от семейството си съм получила тези заложби.

Какви нови проекти можем да очакваме от Вас?

– Подготвям още кавъри за пиано на популярна музика. Също така репетираме с едно момче, което свири на кларинет и кавал. С Радослав Георгиев  подготвяме два специални проекта с фолклорна музика, които скоро ще представим.

Пожелавам на Цветомира Попова още много творчески успехи. Такива млади хора ни завладяват с вярата си в красивото, в чистото, в духовното. Стремежът им към себереализация е преплетен с желанието да вдъхновяват и обединяват. Хора, които са дар – за обществото ни и за културната ни общност.

Мелина Башова