Цветомира Попова: Имаме нужда от духовност и култура
Испанският феномен „Casa De Papel”изтласка на втори план американските блокбастъри, като 35 млн. домакинства по целия свят са гледали третия му сезон по Netflix. Сериалът подтиква зрителите да размишляват над въпроси, свързани с дълбоките противоречия в днешните капиталистически общества.
Така Casa De Papelсе превръща в най-гледания неанглоезичен филм в историята на стрийминг платформатаNetflix.
Вдъхновена от сериала, младата и талантлива пианистка Цветомира Попова решава да създаде видеоклип, в който участват музиканти от Дупница. Разговаряме с авторката на този нов музикален проект, за да научим малко повече за него.
– Идеята за този проект възникна преди една година, когато за първи път се запознах със сериала. Впечатлих се изключително много от сценария и от самата история. Героите в него се борят за социална справедливост и затова искат да разбият финансовата система на Испания. Моята идея беше по същия начин да се обединим хора, борещи се за култура и изкуство. Аз имам Ютюб канал, в който презентирам собствени пиано кавъри на популярна музика. Реших да събера талантливи музиканти от града, за да направим един кавър на популярната песен “Bella сiao”, която всъщност е един от главните саундтраци на сериала, но по произход е италианска партизанска песен.
Как Ви хрумна идеята за съдържанието на клипа?
– Сериалът ме вдъхнови да създам клипа и реших да поканя в него творци от града, с които имам контакти или сме работили заедно. Моят приятел Радослав Георгиев, който е илюзионист и музикант ми оказа огромна подкрепа. С него записахме инструменталите в началото на видеото – аз на пиано, той на акордеон, а също така и вокалите. Своя кавър версия на италианската песен по-нататък в клипа представя и Общинският духов оркестър, а след това е и изпълнението на Мъжкия хор „Свети Иван Рилски” с диригент Таня Камбурова. В края на видеото участие вземат и две момичета, които свирят на китара – Петя Шпаковска и Мая Габровска. Всички тези хора са изключително талантливи и аз реших да обединя талантите им в един музикален проект, който да заяви нашата потребност от духовност и култура.
Как се приема Вашият клип? Имате ли вече отзиви за него?
– Страхотно се прие. Веднага щом разбрах от момчето, което работи с мен по монтажа и изграждането на целия клип, че видеото е готово за пускане, направих кратка реклама чрез един пост във Фейсбук страницата си. Хората се впечатлиха и започнаха да задават въпроси за това какво предстои. Три дни след това пуснах и самия клип и те останаха изключително очаровани, най-вече от факта, че сме успели да съберем толкова много талантливи хора от Дупница под шапката на обединяващото всички музикално изкуство. Според мен това се постига много трудно в днешно време.
Има ли скрито послание Вашият музикален проект ?
– Има скрито послание и то в никакъв случай не е свързано с парите, за каквото всъщност се говори в сериала, а с обединяването на хората в името на общите им интереси. Само че нашият общ интерес в случая е любовта към изкуството и културата и тяхното популяризиране. Смятам, че в днешното бездуховно време имаме крещяща нужда от култура и хора като нас се опитват да направят именно това – да изпълним живота на обществото ни с изкуство, красота, истински смисъл и духовност.
Клипът е сниман на ключови места в Дупница. Как ги избрахте?
– Първото място е много специално, защото го бях забелязала отдавна. То е кафене в центъра на Дупница, на чиято фасада е изрисувана известната маска от сериала. Маската олицетворява лицето на Салвадор Дали и всички герои от сериала я носят. Когато възникна идеята за клипа си казах, че той трябва да започне именно пред тази рисунка. Закупих си и специален костюм с маска, с която се появявам в началото на видеото. Първата сцена изиграхме по интересен начин с Радослав Георгиев и това загатна всъщност връзката със сериала. Оттам нататък решихме да представим най-красивите места в града, най-вече в централната част. Снимахме на стълбите за Градската градина при паметника на „Ятачката”, след това на алеите на самата Градска градина и накрая в двора на Джамията, където е много красиво.
Коя е Цветомира Попова „под маската” ?
– Обичам да казвам, че по образование съм международник, понеже съм завършила международни отношения, по професия съм счетоводител, а по призвание винаги ще остана музикант. Имам интереси в много сфери, но моята страст винаги ще остане музиката. Независимо, че това за момента е само хоби, старая се да го поднасям по професионален начин, така че да се хареса на хората. Изкуството е породено от един вътрешен силен порив на артиста, той винаги се опитва да го поднесе по най-подходящия начин, за да достигне до тези, които слушат и гледат, усещайки чувството и емоцията, това е най-важното.
Голяма част от младите хора в днешно време сякаш имат по-различни интереси. Кое събуди у Вас този стремеж към запазването на истинските ценности и духовност? Кое Ви накара да изберете този по-труден път ?
– Житейските ми пътища никога не се базират изцяло на логиката. Винаги избирам, като че ли без да искам, по-трудната страна на нещата. Може би защото ми се иска да живея по-интересно. Това определено идва до известна степен от моето семейство, тъй като бях възпитавана по този начин от дете. Моята покойна баба Цветанка Попова изигра голяма роля в това отношение. Тя е човекът, който ме възпитаваше в такъв дух. Баба ми е участвала в първите оперети в града. Никога не се е занимавала професионално с музика, но имаше прекрасен талант, беше чудесен сопран. Като по-възрастна пееше и в групата за стари градски песни. Майка ми също беше музикант. Тя пееше в смесен хор „Рилски звуци“ . Очевидно от семейството си съм получила тези заложби.
Какви нови проекти можем да очакваме от Вас?
– Подготвям още кавъри за пиано на популярна музика. Също така репетираме с едно момче, което свири на кларинет и кавал. С Радослав Георгиев подготвяме два специални проекта с фолклорна музика, които скоро ще представим.
Пожелавам на Цветомира Попова още много творчески успехи. Такива млади хора ни завладяват с вярата си в красивото, в чистото, в духовното. Стремежът им към себереализация е преплетен с желанието да вдъхновяват и обединяват. Хора, които са дар – за обществото ни и за културната ни общност.
Мелина Башова
