• Агнешкото стигна 10 лв./ кг живо тегло

  • Фермери: Режат ни субсидиите с измислени причини

 

Агнешкото във фермите в Югозапада стигна 10 лв./ кг живо тегло. В търговската мрежа традиционното за българската великденска трапеза месо тази година е 16-18 лв. Прогнозите са, че с наближаването на празника цената ще скочи до 20 лв.

10 лв. не са много при това поскъпване на фуражите, горивата, при труда, който хвърляме, без да пресмятаме, коментират животновъди. Увеличението е с 2-3 лв. на кило живо тегло. Нараснала е и изкупната цена на овчето мляко – от 1, 10 -1,20 лв. за литър миналата година, сега мандрите дават по 1, 70 – 1, 80 без ДДС.

Какво е състоянието на овцевъдството в региона в момента? Как се справят хората, ангажирани с най-традиционния отрасъл от българското животновъдство? Въпросите зададохме на овцевъди от Кюстендилска и Благоевградска области. Отговорите са отчайващи. Каквато е и ситуацията в сектора. Броят на животните от години намалява. Овцевъдството, което векове наред е било основен поминък за българите, катастрофално запада. Опасността един ден овцете да се превърнат в екзотика за страната ни е реална. За да се предотврати това, държавата трябва да е на мястото си, да има адекватна политика спрямо този сектор на селското стопанство, коментират специалисти.

Крайно време е Министерството на земеделието да изработи стратегия с ясни цели – как ще се развива браншът, по какъв начин ще се подпомагат стопаните, категорични са работещи в сферата.

„Не ми се коментира ситуацията. Всяка година говорим едно и също, а резултат няма. От 20 г. се занамавам с овцевъдство и все по-зле става. На дъното сме. Животните намаляват. Много малко останаха. Животновъдите също останахме много малко. В Рилското корито овце отглеждаме 5-6 човека”, каза Кирил от кочериновското село Бараково. Човекът подчерта, че проблемите са много, а един от тях е субсидията за пасищата. „Тази година не съм взел 1 стотинка за пасище. Терен, който 5 години по ред е бил пасище, изведнъж става негоден за това и не се отпуска субсидия. Въпреки че килограм живо тегло на месото е 10 лв., не може едно агне да изхрани и себе си, и овцата. При тези цени – 65 ст. за кило зърно е невъзможно. Животните се самоизяждат. А ние разчитаме на парите от продажбата на агнетата, всичко купуваме с тях. Включително и храна за майките. При млякото проблемът е с изкупуването. Мандрите през две седмици намаляват цените, които в магазините са до тавана. Проблемите са огромни”, посочи Кирил. Фермерът отбеляза, че с течение на времето от 500-600 намалил животните наполовината.

„Ситуацията е тежка, отвратителна. Особено сега, с поскъпването на цените на горивата, на фуражите. Караме я ден за ден. Дори и за ден за ден не стига. Служителите, предполагам, инструктирани от началниците си в Министерството на земеделието, намират всякакви начини да ни резнат, да ни вземат парите за субсидии. Вярно е, че има много хора, които злоупотребяват, правят измами, но страдат съвестните. По-миналата година дадох 50 000 лв. за трактор, 20 000 – за мулчър,  с които обработих терен до Национален парк „Рила”. Имаше дървета храсти, направих го равно като тепсия. На 15 октомври дойде служител от земеделската служба в Благоевград на проверка, но имаше 30-40 см сняг и се отказа да ходи по планината. След това ме наказаха – не ми отпуснаха субсидията  по мярка „Агроекология и климат”. Причината е, че на пасището израсла папрат и не съм я окосил. Това е установено дистанционно, от служител в Плевен, чрез сателит, през интернет. Не виждам какъв е проблемът. Снегът утъпква папрата, тревата си расте и животните я пасат. Но не ми отпуснаха субсидията. Абсолютно измислена причина. Това са 300 дка. С тези пари можех да купя още техника, инвентар, да подобря породите за мляко, което непрекъснато правя”, разказа Николай Димитров от Благоевград. Фермерът отбеляза, че се наблюдава леко оттегляне на клиентите, на които редовно продава агнешко за Великден. „Цената на килограм живо тегло при нас е 10 лв., докато миналата година беше 7- 8.  10 лв. за килограм живо тегло на клиентите им се вижда много. Има някакво оттегляне. Имам постоянни клиенти, които всяка година си купуват месо, но някои от тях още не са ми се обаждали. Разчитам на това, че до Великден има още около един месец време”, обясни овцевъдът. Николай Димитров се занимава с овцевъдство отдавна, по-професионално – от 10-12 години. Грижи се за 200 животни. „Започнах със 70-80 овце, стигнах до 250, а след това ги намалих. Сега ги държа на 200, половината от които се оагниха. Ще оставя 40-50 агнета, за да подобря стадото за мляко. С животните се храним, не сме забогатели, но и не гладуваме. Няма да се отказвам, въпреки че нашият труд е неблагодарен, неплатен. Започваш работа в 5 и приключваш в 10 часа вечерта. А като започне агненето – денонощно си ангажиран. Искаш да направиш нещо, но обстоятелствата те принуждават да дръпнеш кепенците и да хванеш нанякъде”, коментира овцевъдът.

Работещи в бранша отбелязаха, че не са хвърлили пастирските тояги само защото обичат животните и продължават традиция, завещана им от дедите.

Юлияна КОЛЧАКОВА