В Бобов дол, Бистрица, Самораново… посрещат Спасовден с курбани

Архиерейският на Радомирска духовна околия Александър Стоев: Манастирът „Св. Възнесение Господне“ ще стане действащ

Днес е Възнесение Господне – големият християнски празник, по-известен като Спасовден. Вярващите православни знаят, че празникът е подвижен и винаги се пада в четвъртък, 39 дни след първия ден на Великден. Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден. У нас в повечето от населените места, където има храмове с това име, подготвят празници, събори, курбани. В Дупнишка духовна околия „Свето Възнесение“ са църквите в две от селата – Бистрица и Крайници. Както и няколко параклиса – средновековният „Св. Спас” в дупнишкото село Червен брег, „Св. Спас” в местността Дренски рид над Дупница, едноименните параклиси в селата Дяково, Самораново и Бистрица (последният e новоизграден), отново в Дупнишка община. „Свети Спас” е и един от трите параклиса в Бобов дол (другите два са „Св. Пантелеймон” – в двора на бившата болница, и „Успение на св. Богородица” в кв. „Южен”), параклисът в кочериновското село Боровец също носи това име.

Черквата в Бистрица

Курбани сега ще раздават в Бистрица, Самораново, Крайници, Дяково, Бобов дол.

„В черквата в Бистрица ще има курбан. Животните са от дарения. Досега са дарени 9 овце, петел и агне, но не е изключено да се появят и други дарители. Готвачът е местен човек – Валентин. Както всяка година, и сега той ще приготви курбана.

Храмът ни е открит през 1901 г., сега навършва 120 години.

Архитектурата му е идентична с тази на катедралния храм „Св. Георги Победоносец” в Дупница и черквата „Св. Възнесение” в Крайници. Впечатляващо е това, че сградата е построена много точно, минимални са отклоненията. Всички икони са автентични. Дърворезбата и иконите са изработвани от майстори от Македония и стилът е типичният за Дебърската школа. В черквата се забелязва и западно влияние. Прозорците са големи, различни от тези на възрожденските църкви. Има само един стенопис, на който е изобразено погребението на Иисус Христос. В стенописа личи западното влияние. Бог отец е изобразен на още няколко места и там също се вижда западното влияние. Предполагам, че майсторите са работили и в Италия и от там са пренесли този стил”, разказа отец Георги Гелов – свещеникът в бистришката черква.

Освещаването на курбана в Самораново е в 13 часа.

„Зам.-кметът на община Дупница Крум Милев дари агне за курбана, който ще бъде безплатен за хората. Параклисът е много посещаван, поддържаме го така, както трябва. В момента строя навес там”, каза Борислав Костадинов. Малката черква е изградена от Борислав Костадинов – бивш кмет на селото и общински съветник от ГЕРБ, а сега – управител на общинското предприятиеЧистота и поддръжка на териториите за обществено ползване”, с помощта на приятели бизнесмени. Параклисът е построен в периода 2012-2017 г. върху основите на някогашна църква. През 2019 г. бе издигната и осветена и камбанария. Намира се на 3 км над Самораново, в подножието на Рила. „Мястото е благословено”, казва Костадинов.

Отец Радослав Ваклин ще освети курбана в Крайници

между 11 и 11,30 часа. И там за чорбата са дадени дарения – няколко овце. „Храмът се намира в центъра на селото и е изграден през 1902 г. „Поддържаме си църквата. Постоянно ремонтираме и подобряваме. В последните месеци направихме основен ремонт на покрива, на фасадата. Постоянно надграждаме и благоустрояваме. В момента строим нова камбанария и трапезария”, посочи свещеникът.

„Освещаването на курбана в Бобов дол е в 12 часа. Както всяка година, имаме дарение – теле”, каза Венцислав Ангелов. Той обслужва храмовете в Бобов дол, Горна Козница, Големо село и Мало село от 21 юли миналата година.

За „Св. Спас” в Дяково обикновено се готви курбан от агнета

или овце, както и от пилета. Традицията ще бъде спазена и тази година и местните ще се съберат в едноименната местност, намираща се на възвишение в центъра на селото. Параклисът бе изграден преди повече от 20 години с доброволния труд на местни хора, ръководени от дупнишкия прокурор Ивайло Василев, подпомаган от баща си Васил Христов – бивш учител по български език в Дупница. Мястото е знаково за Дяково – малкият храм е изграден близо до могила. В олтара му е вграден оброчен камък, на който има надпис „Св. Спас”.

Параклисът „Св. Спас” се намира в градския парк на Бобов дол.

Изграден е през 1996 г. от дарения на граждани и фирми. Празникът на Спасовден всяка година се организира от настоятелството на храма „Св. Николай” и общинската администрация в Бобов дол.

За втора поредна година край параклиса „Възнесение Господне“ в Дупница (по-известен сред дупничани като „Св. Спас“) няма да се раздава курбан, но ще има служба. „Няма средства за курбан. Покрай пандемията хората са се свили, опитват се да оцелеят и не се появиха дарители. Преди години се колеха по 9, 10 до 11 овце, отделно имаше по 3 кг пилешко. Правеха се по 23 казана с чорба, но сега е много трудно. Параклисът е вторият, който изградихме след промените, като започнахме със „Св. пророк Илия”. Построихме го с дарения и безвъзмезден труд. Още са пред очите ми възрастни жени, които носеха торби с цимент там. Аз занесох воденичното колело, което имахме, за чешмата. Имаше много ентусиазъм. След това Христина Стефанова и други спонсори направиха вътрешната част. Благоустроиха и отвън, направена беше площадка”, каза Георги Паликарски.

Параклисът е изграден след 1989 г., на мястото на разрушен храм. Старият параклис е описан от Димитър Димов в романа „Тютюн”. „Св. Спас” е параклис към черквата „Покров на света Богородица”, сочена за най-старата черква в Дупница. Има твърдения, че районът на „Св. Спас”, заедно с параклисите „Св. Марина” и „Св. Петка”, разположени на околни възвишения, с които образува равнобедрен триъгълник, има особено енергийно излъчване. За съжаление в последните години параклисът неколкократно е обект на вандалски посегателства.

Червенобрежкият параклис „Св. Спас”

се намира в северните покрайнини на Червен брег, на десния бряг на река Джубрена, на около 2,5 километра северно от последните къщи на селото. Представлява еднокорабна и едноапсидна триконхална църква, с полуцилиндричен свод, вкопана в земята.

„Старинната църква е била изградена в местност, в която през античността е имало селище, върху което по-късно се е обособило средновековното село Червен брег. На всяка крачка из околността на църквата се срещат следи от поселищен живот – строителна (части от тухли, тигули) и битова керамика.
Около днешната църква добре се забелязват очертанията на по-стара сграда, с градеж от големи камeнни блокове. При направеното през есента на 2012 г. археологическо теренно обхождане се установи, че този градеж е част от раннохристиянска църква (IV-VI в.), която е била част от цял манастирски комплекс. По-късно, през средновековието, върху него е издигната днешната малка църква. Според изтъкнатата изкуствоведка проф. д-р Лиляна Мавродинова, която лично посети старината и датира намиращите се във вътрешността й стенописи, средновековният храм е построен през XII-XIV в. Специалистката дори определи църквата като „царски параклис“, изхождайки от някои особености в иконографската схема на стенописната украса. Изображенията на св. св. Константин и Елена в случая не се намират според определеното им от канона място – на западната стена, южно от входа, а на южната стена, в западния й край, което е един несрещан на друго място прецедент. Трябва да се отбележи, че селищата, чийто наследник е днешното с. Червен брег, са били разположени на древния римски Далматински път, който свързвал столицата на Източната Римска империя (Византия), Константинопол с Драч на Адриатическо море. Този път, известен на месното население като „Драчкио пат“, е просъществувал и през средновековието, до XIX в. Последното дава основание да се предположи, че от тук е минала някоя царска особа, която е станала ктитор на изографисването на храма. В подкрепа на това съждение навежда и наличието на някои имена на местности, намиращи се недалеч от Червен брег, каквато е „Цари Мали град“ – крепост с църкви над днешното село Белчин.
Църквата „Св. Спас“ е съществувала и функционирала през тъмните векове на османското робство. През 1909 г. свещеникът Хр. Тошев, тогава учител в Дупница, преписал надписа, който стоял изписан над входната врата на църквата: „Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь …. вь лето 7103 (написано е със старобългарски букви, което значи 1595 г.) помени…” нататък не се чете. От този надпис се разбира не за времето на съграждане на храма, а за някакво негово обновяване, което ще рече, че през XVI в. той е бил действащ. Според местния краевед Стоил Бонев към 1963 г. надписът, изписан с църковнославянски букви за годината на направата, е бил все още запазен. Днес от него са останали съвсем малки незначителни частици. Изобщо от някогашната прекрасна стенописна украса е оцеляло малко нещо и в по-голямата си част стените във вътрешността са оголени.
От незапомнени времена до ден днешен местното население чества тук Спасовден (Възнесение Господне), прави се водосвет и курбан.
Местните хора дори не подозират каква скъпоценност притежават в лицето на този уникален храм-паметник, истински представител на българската средновековна монументална архитектура и живопис”, пише в сайта „Свети места” за малката църквица сред полето на червенобрежани.

Параклисът придоби популярност в последните 6 години, след като започнаха проучвания на археолози от Историческия музей в Дупница, ръководени от  гл. ас. д-р Светла Петрова от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. От 2019 г. обектът, който освен средновековната църква включва и раннохристиянска базилика, е със статут на културен паметник от национално значение. Намеренията на общината и музея са двата обекта, представляващи групов паметник на недвижимото национално културно наследство, да бъдат реставрирани и консервирани.

„Знаете, че събираме пари за спасителна аварийна реставрация на уникалните средновековни стенописи, които се намират там. В момента обаче кампанията по набиране на средства временно е спряна. Преди време е имало е злоупотреби и в момента се чака  становището на прокуратурата по този повод. Когато то излезе, ще продължим със събирането на пари за реставрацията“, каза пред „Вяра“ Чараклиев, който е автор и главен редактор на специализирания сайт svetimesta.bg.

Радомирци се събират на Спасовден

 


По традиция и тази година жители и гости на Радомир ще се съберат в местността Манастирчето над града на 10 юни, за да отпразнуват Спасовден, съобщиха от общината. Мястото е свято за местните хора, те вярват, че от тук черпят сила и надежда. Общинската управа е осигурила безплатен транспорт до местността, който ще се движи от 10,00 ч. през 15 минути.
Събитието ще започне с празнична литургия. В 11,00 ч. ще бъде осветен и раздаден курбан за здраве.
Радомирският манастир „Възнесение Господне“ се намира в планината Голо бърдо. Разположен е на около 3 км североизточно от Радомир и до него се стига по асфалтов път.
За по-отколешната история на тази обител се знае съвсем малко, а оскъдните сведения за нея изхождат от легендите или от сферата на догадките.
Съществуват предположения, че на мястото на днешното манастирче се е намирал един от най-големите и представителни манастири в района – „Св. Архангел Михаил (или Гаврил)“, в който резидирал и архиереят на Радомирската епископия. Единственото сведение за него, към днешна дата, се намира в обширния данъчен опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. Там изрично е посочено, че манастирът „Св. Архангел“ спада към самия гр. Радомир. В него са отбелязани двама монаси, една църква и лозе. Общият данък, който плащат монасите, е в размер на 100 акчета. По това време самият град и принадлежащата му обител са се намирали в „хаса на Кюстендилския санджакбей – Янус бей“, пише svetimesta.com.
Досега не е доказано дали сегашният манастир „Св. Спас“ е наследил някогашното изявено духовно средище, но едни бъдещи научни проучвания със сигурност ще хвърлят светлина по въпроса.
Иначе според местните предания Радомирският манастир е „основан по време на Втората българска държава, а при падането на България под турско робство е разрушен. Повторно съграден, той е отново разорен по време на австро-турската война в 1737 г.“.
Известно е, че манастирът „Св. Спас“ през XIX в. вече не е функционирал. Възобновен е през ХХ в. (1926 г.), а в сегашния си вид е от 1992 г.
Понастоящем манастирът не е обитаван от духовни лица.

„Както всяка година, така и през тази ще отслужим света литургия и водосвет за храмовия празник на манастира „Свето Възнесение Господне“. Всяка година на този ден там идват много хора както от Радомир, така и от околните села. Аз лично ще отслужа светата литургия и след това ще посетя и другите места на празника. В момента манастирът не работи, но е с тенденцията да стане действащ. Вече имаме нотариален акт и планираме да направим голям ремонт и на двете сгради. Проектът е задействан и сме в очакване да го реализираме, вероятно няма да се забавим много“, каза пред „Вяра“ архиерейският наместник на Радомирска духовна околия протойерей Александър Стоев.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here