Празнуваме Възнесение Господне

В Бобов дол, Бистрица, Самораново… посрещат Спасовден с курбани

Архиерейският на Радомирска духовна околия Александър Стоев: Манастирът „Св. Възнесение Господне“ ще стане действащ

Днес е Възнесение Господне – големият християнски празник, по-известен като Спасовден. Вярващите православни знаят, че празникът е подвижен и винаги се пада в четвъртък, 39 дни след първия ден на Великден. Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден. У нас в повечето от населените места, където има храмове с това име, подготвят празници, събори, курбани. В Дупнишка духовна околия „Свето Възнесение“ са църквите в две от селата – Бистрица и Крайници. Както и няколко параклиса – средновековният „Св. Спас” в дупнишкото село Червен брег, „Св. Спас” в местността Дренски рид над Дупница, едноименните параклиси в селата Дяково, Самораново и Бистрица (последният e новоизграден), отново в Дупнишка община. „Свети Спас” е и един от трите параклиса в Бобов дол (другите два са „Св. Пантелеймон” – в двора на бившата болница, и „Успение на св. Богородица” в кв. „Южен”), параклисът в кочериновското село Боровец също носи това име.

Черквата в Бистрица

Курбани сега ще раздават в Бистрица, Самораново, Крайници, Дяково, Бобов дол.

„В черквата в Бистрица ще има курбан. Животните са от дарения. Досега са дарени 9 овце, петел и агне, но не е изключено да се появят и други дарители. Готвачът е местен човек – Валентин. Както всяка година, и сега той ще приготви курбана.

Храмът ни е открит през 1901 г., сега навършва 120 години.

Архитектурата му е идентична с тази на катедралния храм „Св. Георги Победоносец” в Дупница и черквата „Св. Възнесение” в Крайници. Впечатляващо е това, че сградата е построена много точно, минимални са отклоненията. Всички икони са автентични. Дърворезбата и иконите са изработвани от майстори от Македония и стилът е типичният за Дебърската школа. В черквата се забелязва и западно влияние. Прозорците са големи, различни от тези на възрожденските църкви. Има само един стенопис, на който е изобразено погребението на Иисус Христос. В стенописа личи западното влияние. Бог отец е изобразен на още няколко места и там също се вижда западното влияние. Предполагам, че майсторите са работили и в Италия и от там са пренесли този стил”, разказа отец Георги Гелов – свещеникът в бистришката черква.

Освещаването на курбана в Самораново е в 13 часа.

„Зам.-кметът на община Дупница Крум Милев дари агне за курбана, който ще бъде безплатен за хората. Параклисът е много посещаван, поддържаме го така, както трябва. В момента строя навес там”, каза Борислав Костадинов. Малката черква е изградена от Борислав Костадинов – бивш кмет на селото и общински съветник от ГЕРБ, а сега – управител на общинското предприятиеЧистота и поддръжка на териториите за обществено ползване”, с помощта на приятели бизнесмени. Параклисът е построен в периода 2012-2017 г. върху основите на някогашна църква. През 2019 г. бе издигната и осветена и камбанария. Намира се на 3 км над Самораново, в подножието на Рила. „Мястото е благословено”, казва Костадинов.

Отец Радослав Ваклин ще освети курбана в Крайници

между 11 и 11,30 часа. И там за чорбата са дадени дарения – няколко овце. „Храмът се намира в центъра на селото и е изграден през 1902 г. „Поддържаме си църквата. Постоянно ремонтираме и подобряваме. В последните месеци направихме основен ремонт на покрива, на фасадата. Постоянно надграждаме и благоустрояваме. В момента строим нова камбанария и трапезария”, посочи свещеникът.

„Освещаването на курбана в Бобов дол е в 12 часа. Както всяка година, имаме дарение – теле”, каза Венцислав Ангелов. Той обслужва храмовете в Бобов дол, Горна Козница, Големо село и Мало село от 21 юли миналата година.

За „Св. Спас” в Дяково обикновено се готви курбан от агнета

или овце, както и от пилета. Традицията ще бъде спазена и тази година и местните ще се съберат в едноименната местност, намираща се на възвишение в центъра на селото. Параклисът бе изграден преди повече от 20 години с доброволния труд на местни хора, ръководени от дупнишкия прокурор Ивайло Василев, подпомаган от баща си Васил Христов – бивш учител по български език в Дупница. Мястото е знаково за Дяково – малкият храм е изграден близо до могила. В олтара му е вграден оброчен камък, на който има надпис „Св. Спас”.

Параклисът „Св. Спас” се намира в градския парк на Бобов дол.

Изграден е през 1996 г. от дарения на граждани и фирми. Празникът на Спасовден всяка година се организира от настоятелството на храма „Св. Николай” и общинската администрация в Бобов дол.

За втора поредна година край параклиса „Възнесение Господне“ в Дупница (по-известен сред дупничани като „Св. Спас“) няма да се раздава курбан, но ще има служба. „Няма средства за курбан. Покрай пандемията хората са се свили, опитват се да оцелеят и не се появиха дарители. Преди години се колеха по 9, 10 до 11 овце, отделно имаше по 3 кг пилешко. Правеха се по 23 казана с чорба, но сега е много трудно. Параклисът е вторият, който изградихме след промените, като започнахме със „Св. пророк Илия”. Построихме го с дарения и безвъзмезден труд. Още са пред очите ми възрастни жени, които носеха торби с цимент там. Аз занесох воденичното колело, което имахме, за чешмата. Имаше много ентусиазъм. След това Христина Стефанова и други спонсори направиха вътрешната част. Благоустроиха и отвън, направена беше площадка”, каза Георги Паликарски.

Параклисът е изграден след 1989 г., на мястото на разрушен храм. Старият параклис е описан от Димитър Димов в романа „Тютюн”. „Св. Спас” е параклис към черквата „Покров на света Богородица”, сочена за най-старата черква в Дупница. Има твърдения, че районът на „Св. Спас”, заедно с параклисите „Св. Марина” и „Св. Петка”, разположени на околни възвишения, с които образува равнобедрен триъгълник, има особено енергийно излъчване. За съжаление в последните години параклисът неколкократно е обект на вандалски посегателства.

Червенобрежкият параклис „Св. Спас”

се намира в северните покрайнини на Червен брег, на десния бряг на река Джубрена, на около 2,5 километра северно от последните къщи на селото. Представлява еднокорабна и едноапсидна триконхална църква, с полуцилиндричен свод, вкопана в земята.

„Старинната църква е била изградена в местност, в която през античността е имало селище, върху което по-късно се е обособило средновековното село Червен брег. На всяка крачка из околността на църквата се срещат следи от поселищен живот – строителна (части от тухли, тигули) и битова керамика.
Около днешната църква добре се забелязват очертанията на по-стара сграда, с градеж от големи камeнни блокове. При направеното през есента на 2012 г. археологическо теренно обхождане се установи, че този градеж е част от раннохристиянска църква (IV-VI в.), която е била част от цял манастирски комплекс. По-късно, през средновековието, върху него е издигната днешната малка църква. Според изтъкнатата изкуствоведка проф. д-р Лиляна Мавродинова, която лично посети старината и датира намиращите се във вътрешността й стенописи, средновековният храм е построен през XII-XIV в. Специалистката дори определи църквата като „царски параклис“, изхождайки от някои особености в иконографската схема на стенописната украса. Изображенията на св. св. Константин и Елена в случая не се намират според определеното им от канона място – на западната стена, южно от входа, а на южната стена, в западния й край, което е един несрещан на друго място прецедент. Трябва да се отбележи, че селищата, чийто наследник е днешното с. Червен брег, са били разположени на древния римски Далматински път, който свързвал столицата на Източната Римска империя (Византия), Константинопол с Драч на Адриатическо море. Този път, известен на месното население като „Драчкио пат“, е просъществувал и през средновековието, до XIX в. Последното дава основание да се предположи, че от тук е минала някоя царска особа, която е станала ктитор на изографисването на храма. В подкрепа на това съждение навежда и наличието на някои имена на местности, намиращи се недалеч от Червен брег, каквато е „Цари Мали град“ – крепост с църкви над днешното село Белчин.
Църквата „Св. Спас“ е съществувала и функционирала през тъмните векове на османското робство. През 1909 г. свещеникът Хр. Тошев, тогава учител в Дупница, преписал надписа, който стоял изписан над входната врата на църквата: „Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь …. вь лето 7103 (написано е със старобългарски букви, което значи 1595 г.) помени…” нататък не се чете. От този надпис се разбира не за времето на съграждане на храма, а за някакво негово обновяване, което ще рече, че през XVI в. той е бил действащ. Според местния краевед Стоил Бонев към 1963 г. надписът, изписан с църковнославянски букви за годината на направата, е бил все още запазен. Днес от него са останали съвсем малки незначителни частици. Изобщо от някогашната прекрасна стенописна украса е оцеляло малко нещо и в по-голямата си част стените във вътрешността са оголени.
От незапомнени времена до ден днешен местното население чества тук Спасовден (Възнесение Господне), прави се водосвет и курбан.
Местните хора дори не подозират каква скъпоценност притежават в лицето на този уникален храм-паметник, истински представител на българската средновековна монументална архитектура и живопис”, пише в сайта „Свети места” за малката църквица сред полето на червенобрежани.

Параклисът придоби популярност в последните 6 години, след като започнаха проучвания на археолози от Историческия музей в Дупница, ръководени от  гл. ас. д-р Светла Петрова от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. От 2019 г. обектът, който освен средновековната църква включва и раннохристиянска базилика, е със статут на културен паметник от национално значение. Намеренията на общината и музея са двата обекта, представляващи групов паметник на недвижимото национално културно наследство, да бъдат реставрирани и консервирани.

„Знаете, че събираме пари за спасителна аварийна реставрация на уникалните средновековни стенописи, които се намират там. В момента обаче кампанията по набиране на средства временно е спряна. Преди време е имало е злоупотреби и в момента се чака  становището на прокуратурата по този повод. Когато то излезе, ще продължим със събирането на пари за реставрацията“, каза пред „Вяра“ Чараклиев, който е автор и главен редактор на специализирания сайт svetimesta.bg.

Радомирци се събират на Спасовден

 


По традиция и тази година жители и гости на Радомир ще се съберат в местността Манастирчето над града на 10 юни, за да отпразнуват Спасовден, съобщиха от общината. Мястото е свято за местните хора, те вярват, че от тук черпят сила и надежда. Общинската управа е осигурила безплатен транспорт до местността, който ще се движи от 10,00 ч. през 15 минути.
Събитието ще започне с празнична литургия. В 11,00 ч. ще бъде осветен и раздаден курбан за здраве.
Радомирският манастир „Възнесение Господне“ се намира в планината Голо бърдо. Разположен е на около 3 км североизточно от Радомир и до него се стига по асфалтов път.
За по-отколешната история на тази обител се знае съвсем малко, а оскъдните сведения за нея изхождат от легендите или от сферата на догадките.
Съществуват предположения, че на мястото на днешното манастирче се е намирал един от най-големите и представителни манастири в района – „Св. Архангел Михаил (или Гаврил)“, в който резидирал и архиереят на Радомирската епископия. Единственото сведение за него, към днешна дата, се намира в обширния данъчен опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. Там изрично е посочено, че манастирът „Св. Архангел“ спада към самия гр. Радомир. В него са отбелязани двама монаси, една църква и лозе. Общият данък, който плащат монасите, е в размер на 100 акчета. По това време самият град и принадлежащата му обител са се намирали в „хаса на Кюстендилския санджакбей – Янус бей“, пише svetimesta.com.
Досега не е доказано дали сегашният манастир „Св. Спас“ е наследил някогашното изявено духовно средище, но едни бъдещи научни проучвания със сигурност ще хвърлят светлина по въпроса.
Иначе според местните предания Радомирският манастир е „основан по време на Втората българска държава, а при падането на България под турско робство е разрушен. Повторно съграден, той е отново разорен по време на австро-турската война в 1737 г.“.
Известно е, че манастирът „Св. Спас“ през XIX в. вече не е функционирал. Възобновен е през ХХ в. (1926 г.), а в сегашния си вид е от 1992 г.
Понастоящем манастирът не е обитаван от духовни лица.

„Както всяка година, така и през тази ще отслужим света литургия и водосвет за храмовия празник на манастира „Свето Възнесение Господне“. Всяка година на този ден там идват много хора както от Радомир, така и от околните села. Аз лично ще отслужа светата литургия и след това ще посетя и другите места на празника. В момента манастирът не работи, но е с тенденцията да стане действащ. Вече имаме нотариален акт и планираме да направим голям ремонт и на двете сгради. Проектът е задействан и сме в очакване да го реализираме, вероятно няма да се забавим много“, каза пред „Вяра“ архиерейският наместник на Радомирска духовна околия протойерей Александър Стоев.