С водосвет и молитва положиха началото на ремонтните дейности в 200-годишната църква „Успение Богородично“
Неизвестни старинни стенописи са открити при подготовката за ремонта на над 200-годишния катедрален храм „Успение Богородично“ в Кюстендил. Това съобщи Негово Високопреподобие архимандрит Исаак, архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия.
В четвъртък бе отслужен водосвет по повод започващите основни ремонтни дейности на православния храм, съграден през далечната 1816 година. Всички се помолиха за благословение на трудещите се по възстановяването и ремонтирането на храма. Водосветът бе извършен от архимандрит Исаак в съслужение с иконом Светослав Григоров – председател на църковното настоятелство, иконом Даниил Хаджийски, свещеник Иларион Стоянчов и дякон Мирослав Костов. В него взе участие и протодякон Александър Нешев от Патриаршеския ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София.
На духовното тържество присъстваха кметът на община Кюстендил Петър Паунов, областният управител Александър Пандурски, председателят на Общинския съвет Иван Андонов, зам.-кметът Надя Каратова, строители и граждани.
„В процеса за подготовката на ремонта в олтарната част бяха открити стенописи, които са от различно време. Първоначално бяха открити четири слоя, а впоследствие се появи и пети слой. Това ще рече, че няколко пъти в годините назад храмът е изографисван. Знаем от историята, че храмът „Успение Богородично“ датира от 1816 г. За този период не е логично пет пъти да е изографисван храмът. Правим извод, разбира се експерти от тази област ще изследват и ще се произнесат, но нашето предположение е това, че някога средновековният храм, който е съществувал там и наречен на свети Никола, неговите стени са използвани за изграждането на черквата „Успение Богородично“. Вероятно първият стенописен слой съществува от храма на св. Никола“, каза архимандрит Исаак.
Той посочи, че някои от стенописите се отличават ярко, след като дървената ламперия е премахната и стените се изсушават и се откриват по-ясни части на стенописите. Има изобразено Рождество Христово, както и света Богородица Ширшая Небес. Много от другите орнаменти също се виждат.
„Това е едно историческо богатство, за което на нас не ни е било известно и което предстои да бъде оповестено на нашите съграждани“, допълни още архимандрит Исаак. По думите му предстои да се търсят и средства, с които стенописите да бъдат реставрирани и консервирани.
Снимки: Василка Еманоилова
