Има ли риск област Кюстендил да се превърне в спрялото сърце на икономическата карта?

Териториалният план за справедлив преход в региона – на ръба на фантастичния разказ

Центрове за лечение на ранени и хронично болни, създаване на предприятия за преработка на плодове и зеленчуци, консервни фабрики, развитие на текстилната промишленост и иновации в образованието, са част от мерките заложени в актуализираната версия на Териториалния план за справедлив преход за област Кюстендил, публикуван на сайта на Министерство на енергетиката. Документът, който трябва да даде яснота какви ще бъдат стъпките за смекчаване на  социално-икономическите трусове в региона, предизвиква доста сериозни дебати, предвид предстоящите тежки  процеси и демографски тенденции за областта.

От документа става видно, че област Кюстендил е най-уязвима от бъдещите процеси, по отношение на предстоящото закриване на работни места. Това е областта с най-неблагоприятните икономически показатели в Югозападния регион, сочат данните публикувани от Министерство на енергетиката. Най-засегнати от прехода ще са общините – Бобов дол, Дупница и Кюстендил, като при първите две, задаващият се икономически трус ще бъде с най-висок интензитет по отношение на засегнатите работни места.

Показателно е, че 20,4 % от Брутната добавена стойност на областта идва именно от минния и енергийния сектор, а 17,8 % от населението в трудоспособна възраст е заето в тези или свързани с тях предприятия.

И към момента равнището на безработица в Кюстендилско е едно от най-високите в България (8,1%), а средната годишна заплата (5 846 евро) е значително по-ниска от средната за страната. Кюстендил е на трето място по брутна добавена стойност сред всички области в България и на последно място в Югозападния район с 964 млн. лв.

Експертите отчитат още, че неблагоприятното текущо икономическо положение на областта ще се усложни допълнително от загубата на голяма част от брутната добавена стойност, която идва от минния и енергийния сектор, поради прехода. Освен това е налице и непряко въздействие върху предприятията, които взаимодействат с компаниите от минния и енергийния сектор.

На пръв поглед прави впечатление, че експертите са се опитали да направят проучване на социално-икономическото състояние на областта, като до голяма степен са заимствали данните на Националния статистически институт. 14 страници са били достатъчни, за да бъде описано “нерозовото” икономическо положение на областта.

Фантастичен разказ ли са мерките за смекчаването на социално-икономическите предизвикателства в региона?

На фона на всички тези данни обаче, Териториалния план за справедлив преход постепенно се превръща в четиво близко до фантастичния разказ в частта си, свързана с мерките за смекчаването на социално-икономическите трусове в региона.

За да се справи с някои от предизвикателствата на прехода, област Кюстендил ще разчита на  подписан меморандум за партньорство с Националната компания “Индустриални зони”. Предвижда се създаването на индустриални паркове, които да предоставят подходяща среда за инвеститори в малките и средни предприятия.

Само тези няколко изречения могат да възбудят десетки въпроси. Един от тях е как експертите, изготвили справедливия  план са преценили, че в област, в която сами отчитат  най-ниско ниво на преки чуждестранни инвестиции ще бъдат реализирани индустриални паркове. Следващият въпрос е кои са малките и средни предприятия от местен характер, които ще имат капацитет да станат част от подобен индустриален парк? В документа липсват каквито и да било икономически прогнози за устойчивост на записаните предложения, както и срокове за евентуалното им изпълнение, още повече с какви ангажименти от страна на държавата е възможно да се случи това.

По-нататък разбираме, че като достъпни за развитие в област Кюстендил се посочват предприятия за преработка на храни (пресни плодове и зеленчуци, консервирани храни и др.), текстилна промишленост, инсталации за биогаз (биометан), производство на обувки, спортно оборудване и др.

Експертите обаче вероятно са “проспали” момента, че подобни предприятия в областта съществуват и към този момент, като производствата са им свити до минимум, а голяма част от някогашните чуждестранни инвеститори в промишлеността напуснаха страната още преди влизането й в ЕС. Общото покачване на стандарта и множеството изисквания, пред които бяха изправени фирмите, за да спазят европейското законодателство, ги изпратиха почти мигновено в съседни държави извън съюза.

За разлика от експертите, потърпевшите още помнят изнасянето на производствата на текстилните фабрики от Дупница. Към днешна дата обаче експертите ще разчитат именно на подобни спрени производства, за да постигнат справедливо възстановяване на икономическата стабилност на областта.

Развлекателно четиво ли е Териториалният план за справедлив преход в област Кюстендил ?

По-надолу текстовете в документа сменят своя жанр, като стремително се борят за приз в областта на комедията. В тях четем: “Област Кюстендил разполага и със значителен фотоволтаичен, вятърен и геотермален потенциал, както и с потенциал за зелен водород. Така например в община Сапарева баня се намира геотермалният извор с най-високата температура на Балканите – 103,5о С. В град Дупница изворът се използва като източник на отопление за редица обществени сгради. В момента се проучва трети извор край съседното село Бистрица, както и в град Кюстендил. Област Кюстендил има голям потенциал за създаване на медицински центрове за лечение на хронично болни или ранени, благодарение на чистия въздух и минералната вода.

Очевидно, изготвилите набързо, т.нар. териториален план, на който се крепи бъдещето на региона, са пропуснали експертността в “експертизата”. Макар и с голямо закъснение, сме длъжни да им съобщим, че в Община Дупница няма нито една сграда, която да се отоплява чрез термалните извори на Сапарева баня. Проучванията в Бистрица са на първоначален етап, а трети извор все още липсва на картата на областта.

Друг не по-малко важен въпрос е – Кои точно ранени ще бъдат лекувани в област Кюстендил? Очаква ли се да има такива? Свързано ли това е с войната в Украйна?

И понеже подобна информация липсва, очевидно държавата ще залага на хронично болни и ранени, за да реализира справедлив преход и да гарантира устойчивост в икономиката на региона. Не можем да не признаем, че това вече е четиво на ръба на трагикомедията с елементи на хорър. 

И последно, но не по-важност: След като експертите смятат въздуха за чист, кое налагаше бързането и  всичко това да се случва до 2026-та година, далеч преди гласуваните, а именно 2038 година? Същият срок е заложен и Плана за възстановяване и развитие.

Възможно ли е да се развиват научноизследователски и развойни дейности в район без нито един университет?

Смекчаването на социално социално-икономическите предизвикателства в област Кюстендил ще бъде осъществено и чрез иновации в образованието. Поне така е записано в “научнопопулярната литература”, според която е необходимо създаването на съвместни научноизследователски и развойни дейности между академичните среди и бизнеса (напр. чрез инкубатори и индустриални клъстери).

Те трябва да доведат до развитие на нови знания, които са основа за въвеждане на нови технологии и иновации на продукти и процеси, а също така биха могли да бъдат места за повишаване на квалификацията и преквалификация.

В същото това време е отчетено, че на територията на област Кюстендил няма нито едно висше учебно заведение, което е в пълно противоречие със заложените “справедливи” предложения на прехода.

За кои академични среди говорим и за какви развойни дейности на място, в което липсва каквато и да било академична общност?

Още повече, че в целия ЕС разходите за НИДР/ Научноизследователската и развойна дейност/ не са на впечатляващо ниво. Такива реално има в Япония, САЩ и Китай. Или казано с прости думи, дейности, които са трудни за осъществяване от европейските държави, ни се представят като възможен справедлив преход за градове като Бобов дол, Дупница и Кюстендил.

Припомняме, че само преди дни министър-председателят Николай Денков заяви, че Стара Загора, Перник и Кюстендил могат да са икономическото сърце на страната, като плановете за развитие са свързани с плащания от над 2 милиарда лева към България по Плана за възстановяване и устойчивост.

Ако заложените средства обаче бъдат разпределени в подобни мерки, то съществува сериозен риск регионът да се превърне в устойчиво спрялото икономическо сърце на България. Говорим за хиляди човешки съдби и бъдещото оцеляване на област Кюстендил, която ще понесе на плещите си тежестта на предстоящия преход с всичките му заложени бомби и недомислици в него.