Светите братя Кирил и Методий, наричани още солунските братя, са дипломати, мисионери и създатели на глаголицата. Животът им преминава в развитие и разпространяване на християнството чрез проповеди във Великоморавия и Панония.

11 май се чества като църковен празник на св. св. Кирил и Методий, а на 24 май празнуваме деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Ето 10 любопитни факта за делата на двамата братя.

1. Израснали са в семейството на византийския военачалник Леон и съпругата му Мария

Методий се появява на бял свят през 815 година и е първородния им син, а Константин е най-малкия от седем братя и се ражда през 827 година. Te са част от аристокрацията на Византия, но и двамата говорят славянски език.

2. Методий става архонт – управител на област населена със славяни

Малкият брат се вглежда в светите писания и на 15 години отива да учи в Магнаурската школа на императорския дворец, където по-късно става преподавател и печели прозвището „Философ“.

3. Войнът Методий пръв се оттегля в манастир

Според някои източници това е защото жена му и децата умират твърде рано. Кирил влиза в средновековната дипломация едва 24-годишен, когато отива на първа мисия при арабски халиф, но после се присъединява към своя брат в монашеската обител.

4. Създаване на глаголицата

Около 855 година двамата братя започват своята работа по изготвянето на славянската писменост и създават първите преводи от гръцки на славянски език. Кирилицата е създадена на основата на глаголицата и се използва и до днес в много славянски езици.

5. Откриването на мощите на св. Климент

През 860 г. Кирил и Методий са изпратени от император Михаил III при хазарския хаган, за да предотвратят разпространението на юдаизма. Тази мисия е свързана с едно изключително събитие, откриването на мощите на св. Климент.

6. Моравската мисия при княз Ростислав

Княз Ростислав иска църквата да стане славянска, като създаде богослужение основано на славянска писменост. Той предлага на Кирил и Методий да се заемат с тази задача. Двамата братя приемат мисията и с ентусиазъм започват да изграждат славянската църква и училище.

7. Словото на Кирил срещу триезичната догма

Братята Кирил и Методий получават обвинения от немското духовенство, че не изпълняват църковните закони. Двамата братя мисионери правят блестяща защита. Тя се състои във Венеция, където Кирил произнася слово срещу триезичната догма.

“Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“ (из “Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ”)

8. Папа Адриан кани Кирил и Методий в Рим

Папата настоява да говори с Кирил и Методий за тяхната работа. Откритите от Кирил мощи на св. Климент в град Херсон се превръщат в силен коз на двамата братя. Те взимат мощите в Рим с надежда да получат благословия и признание за своята азбука и новите книги. Приемът на двамата братя в Рим е тържествен и изпълнен с почести.

9. Солунските братя са канонизирани за светци

Заради превода на Библията на старобългарски език и разпространяването на християнската религия сред славяноезичните народи двамата братя са канонизирани за светци.

10. През 1980 година папа Йоан Павел II обявява братята за съпокровители на Европа

Кирил и Методий са почитани от православната църква като едни от светите Седмочисленици заедно с учениците им – Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд./10te.bg

Кои са учениците на светите братя

Горазд, Климент, Наум, Ангеларий, Сава – вероятно сте чували тези имена на ученици на Кирил и Методий, тъй като именно те са достигнали земите ни, прогонени от Великоморавия, и са посрещнати от пратеници на княз Борис I, като скъпи гости, просветни дейци и чакана благословия за България. Но само това ли са учениците на двамата братя?

Кои са учениците на Кирил и Методий и защо за всички тях не се говори у нас? Стотици са учениците на светците според определени исторически извори, но не всички, а петима от тях стигат България и извършват просветителска дейност у нас. Какво се случва с останалите? Съдбата им е тежка след смъртта на Методий – през 885 година са прогонени от моравския княз по заповед на римския папа Стефан V и мнозина от тях са били продадени като роби във Венеция. Климент, Наум и Ангеларий, Сава, оковани във вериги и хвърлени в тъмница, а след това прогонени от Великоморавия, съумяват да намерят пътя към Балканите и да се завърнат тук, за да отдадат живота си на просветна дейност. Така че, когато се питаме кои са учениците на Кирил и Методий, не може да изброим имената им, прекалено много са, но ако въпросът е кои са учениците на Кирил и Методий, дошли в България, то отговорът е лесен – Климент, Наум, Ангеларий, Сава, а по-късно и Константин. Съвсем не случайно честваме Свети Седмочисленици – двамата братя Кирил и Методий и учениците им – заедно общо 7 на брой.

Просветителска дейност на учениците на Кирил и Методий в България

Освен кои са учениците на Кирил и Методий, достигнали България, недопустимо е незнанието какви са делата им, каква дейност са развивали у нас. Ако имате пропуски в тези знания, ще ви запознаем с живота и делото на учениците на двамата братя с тази статия. Какво се случва с четиримата първоначално дошли ученици на Кирил и Методий в България? Наум бил оставен в столицата, а Климент изпратен в областта Кутмичевица с център Охрид от самия княз Борис с цел създаване на два книжовни центъра за обучение на славянски църковен клир и за просветно-книжовна дейност. По желание на Климент и със съдействието на княз Борис I е построен манастирът „Св. Пантелеймон”, превърнал се в духовно средище на християнско учение и българска култура и в място, любимо на Климент. През 893 г. Климент е ръкоположен за „пръв епископ на български език”.

След княз Борис I на престола се възкачва цар Симеон I. Променя се и столицата на България. За нова столица е избран Преслав, където се създава Преславска книжовна школа. Константин Преславски – друг ученик на светите братя – е откупен от робство във Венеция и също работи за превръщането на България в център на славянската писменост.

Какво е делото на учениците на Кирил и Методий, дошли в България?

Освен кои са учениците на Кирил и Методий и как попадат в България, ще ви разкажем и за най-важното им дело в страната ни – създаването на кирилицата, която постепенно замества като по-лесна глаголицата. През  ХII в. глаголицата окончателно отстъпва място на кирилицата с нейните по-опростени и усъвършенствани букви. Авторът на кирилицата най-вероятно е именно един от учениците на Кирил и Методий – Климент Охридски, а името ѝ е избрано в чест на светите братя Кирил и Методий, създали глаголицата.

10 факта за българската азбука

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български национален празник, който отбелязваме на 24 май. На този ден у нас се чества просветата, културата и създаването на азбуката ни от Кирил и Методий, известни още и като солунските братя.

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в  Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий” в  Плодив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в “Христоматия славянскогоязъка” от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на “светите братя” е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски.

На следващата година (1858 г.) този ден е отпразнуван и в  Пловдив с тържествена служба в църквата “Света Богородица”, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в  Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.

С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).

24 май е обявен за официален празник на Народна република България (а по-късно само Република България) с решение на IX-тото Народно събрание на 30 март 1990 г. Като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий 24 май се отбелязва и в Русия. Там той се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск пък е най-северната точка в света, където има  паметник на св. св. Кирил и Методий.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна.

По случай 24 май, с празничен привкус, ето 10 интересни факта за българската азбука.

1. Кирилицата е по-младаот повечето други писмености, който се използват по света. Тя е една от двете ранни славянски писмености, заедно с глаголицата.
2. Глаголицата е създаденапрез 9-ти век от Св. св. Кирил и Методий по нареждане на император Михаил ІІІ. От глаголицата ученикът на светите братя св. Климент Охридски създава ранната кирилица.
3. Двете азбуки– кирилица и глаголица – съществуват паралелно и се употребяват в богослужения, за писане на държавни и религиозни документи, книги и т.н. Доказателства за това се срещат до 10-11 век. През Средните векове кирилицата постепенно напълно измества глаголицата.
4. В Хърватското кралство (днес част от Хърватия), Далмация (днес част от Хърватия) и Бохемия (днес част от Чехия) в началото се използва глаголица и после заедно с нея и кирилица. В някои ръкописина кирилица се срещат глаголически думи до 14 в.
5. В оригиналния вариантна кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
6. Всяка буква в кирилската азбукаимала свое име, което значело нещо. Например, А – “аз” (аз), Б – “буки” (букви), В – “веди” (знам), Г – “глаголи” (думи, говоря), Д – “добро” (добро, доброта) и т.н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда й.
7. Думата “азбука”идва от първите две букви и произнасянето им: аз-буки (сега произнасяни като а-бъ).
8. Ранната кирилска азбукабила базирана на гръцката азбука. Някои букви от гръцката азбука служели за модели на ранните букви в кирилицата, а за славянските звуци без еквивалент на гръцки били създадени нови допълнителни букви.
9. Освен значение, всяка буква в кирилицата отговаряла и нацифрова стойност, основана на гръцката азбука. А – 1, Б – 2, Г – 3 и т. н.
10. Кирилицата се използвав български, беларуски, македонски, руски, сръбски и украински език. Любопитно е обаче, че тя е официалната писменост и на някои неславянски езици, като например алеут, казашки, киргизки, татарски и други.

На нашата кирилица пишат в 23 държави

Просъществувалата повече от хиляда години азбука се ползва от 252 милиона души в Европа и Азия.

Официално създадена през IX век, днес кирилицата е позната на около 252 милиона души в цял свят. Успялата да просъществува повече от хиляда години азбука се ползва в 23 държави, някои принадлежащи на Европа, а други спадат към територията на Азия.

Кирилицата е официална писменост в държавите: България, Башкирия, Беларус, Босна и Херцеговина, Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкарската република, Казахстан, Киргизстан, Македония, Марийската република, Монголия, Мордовската република, Русия, Сърбия, Татарстан, Тува, Черна гора, Таджикистан, Удмуртската република, Украйна, Чечня, Чувашката република.

В миналото кирилицата е била употребявана и в Румъния, чак до 70-те години на XIX век. Както отбелязва проф. Емил Георгиев, румънците са ползвали не само нашата писменост, но също и старобългарския език като литературен.

За солунските братя се твърдеше дълго време, че са гърци, но проучванията на различни изследователи показват, че Кирил и Методий са българи, като диалектът, говорен от тях, принадлежи към групата не на македонските, а на родопските диалекти.

Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на Методий е дадено името Страхота. Учените M. Маргаритов и A.X.E.ФонСумтал подчертават, че подобни собсвени имена Зарко, Церко и т.н. се употребяват и днес в България.

Смята се, че братята са станали известни като Константин-Кирил и Методий поради това, че Църхо е трудно за произношение за гърците, а Страхота не е подходящо за църковник. Промяната е била наложителна след приобщаването на братята към висшето византийско общество.

Въпреки названието си, кирилицата не е изобретена от Св. Кирил, тя е дело на учениците му, като най-вероятно създателят е Климент Охридски. За Св. Кирил се казва, че е създал азбука, каквато преди не е имало, т.е. глаголицата, която се отличава ярко от гръцката азбука.

Няма консенсус по отношение на това кой е най-старият надпис с кирилица. Някои учени смятат, че това е епиграфският паметник от скалния манастир край село Крепча – 921-ва година. Други обаче са склонни да приемат, че най-старият надпис е от 893 година, от църква във Велики Преслав, който по това време е столица на българската държава.

Няма консенсус и по отношение на това – от коя друга писменост са вдъхновени особените букви от кирилицата – тези, които нямат паралели в гръцката азбука. Определени изследователи търсят паралели със староиндийска и староиранска писменост, но има и друг кандидат, който е по-близо. Става дума за ползваните на остров Крит писмености – Линеар А и Линеар Б.

С тях са записани имена, които са от особен интерес за нашата история. Става дума за ДУЛО, ВОКИЛ, ЕРМИ – това са имена на старобългарски родове, споменати векове по-късно в Именника на българските владетели. В микенските документи се срещат също Крум, Винай, Токеу, Исевер, Кубир. Те отговарят на Крум, Винех, Токт, Севар, Кубер./Източник:10te.bg, azbukari.org