В плевенското село Жернов и 3-километровата зона около него започна умъртвяването на всички домашни прасета заради потвърдено огнище на африканска чума по свинете.
12 прасета вече са умъртвени във фермата, в която е открито огнището, каза за “Хоризонт” кметът Людмил Стоянов и допълни, че животните на територията на селото са общо 22. Въпреки че няма напрежение, умъртвяването предизвика недоволство сред стопаните, каза още Стоянов:
“Напрежение няма, но хората реагират, недоволни са, все пак всеки си е гледал стока. Сега в 3-километрова зона – евтаназия. Преди да ги умъртвят, вземат проби, пък после ги умъртвяват, здрави прасета. Ами ако не са болни? Недоволстват хората, прави са”.
В 10-километровата надзорна зона ще започнат клинични прегледи и лабораторен надзор.
Това е второто огнище на чума при домашните свине. Първото пламна миналото лято в провадийското село Тутраканци. Въпреки че още тогава кметовете бяха инструктирани да преброят всички животни, отглеждани в заден двор, ветеринарните власти са скептични в знанието си за броя на прасетата, които подлежат на умъртвяване:
“Имаме опита от Тутракан, когато също знаехме и в един момент се оказаха три пъти повече животни, така че не изключваме и този развой на събитията. До момента знаем, че има малък брой животни в самото село Жернов, в което е огнището. В този обект има 12 още живи прасета, а в цялото село – още от порядъка на 35 животни. В 3-километровата зона са още три населени места, където броят на прасетата, по първоначални данни, също е символичен”, каза за БНР д-р Георги Чобанов от Агенцията по храните.
Огнището в село Жернов е октрито в заден двор с 14 прасета:
“Заден двор, в който трябва да се отглеждат максимум 3 прасета за угояване, се отглежда свиня майка, прасета се развъждат, нерез се отглежда, така че никой не слуша или не иска да изпълнява… Когато някой не изпълнява нещо, разписано в законите, най-вероятно той трябва да понесе тази отговорност. На практика контролът на прасетата се извършва от нас, при условие че знаем, че в този двор се отглеждат прасета. Тази информация обаче ние получаваме от самия стопанин“.
Д-р Чобанов обясни, че новото огнище е на над 200 километра от първото огнище, открито у нас, и се появява година по-късно:
“По-скоро огнището в Жернов е свързано с близките огнища, разположени от другата страна на Дунав. Отдавна алармираме за това, че по цялото протежение на българо-румънската граница има огнища в румънска страна”.
Африканската чума не е заразна за хората в чисто здравословен план, но е изключително неблагоприятна по отношение на икономическия ефект върху държавата и бизнеса“, каза Чобанов за предаването “Преди всички“ по програма “Хоризонт“ и коментира, че хората не изпълняват нормативните разпоредби, свързани с мерките за безопасност при отглеждане на прасета:
Стопаните на умъртвените прасета в 3-километровата зона ще получат обезщетения. Неотговарящите на изискванията обаче не получават такива за животните си:
“Начинът за изплащане е много точно и ясно разписан в закона. При условие, че има възможност, те ще получат обезщетение“.
Според Чобанов ключовите мерки, към които трябва да се тръгне още днес, са:
“Повишаване на нивото на биосигурност на всички индустриални свинекомплекси с цел предотвратяване на проникването на заболяването. Конкретно в случая, тъй като вече имаме констатирано огнище, една от най-важните мерки е бързо ликвидиране на огнището, за да може да възпрепятстваме евентуалното пренасяне на вируса от това огнище към други“.
Директорите на областните дирекции на Агенцията по храните в Северна България свикват заседания на областните и общинските епизоотични комисии, включително с представители на индустрията и ловните съюзи.
