Юнкер: Америка-първа не значи Европа – последна

 

Жан-Клод Юнкер и германската канцлерка Ангела Меркел.

Комисията обяви, че е “готова да действа до дни”, ако санкции на САЩ срещу Русия засегнат европейски интереси

Санкциите могат потенциално да застрашат осем европейски проекта в преноса на нефт и газ, в два от които интереси има и България

 

Европейската комисия съобщи, че е готова да “действа бързо” срещу нови американски санкции срещу Русия, които могат да засегнат европейски интереси.

Колегиумът на комисарите е разгледал законопроекта за тези санкции, който американският Конгрес предната вечер прие с 388 на 2 гласа. За да влезе в сила, той трябва да получи също одобрението на Сената и да бъде подписан и от президента Доналд Тръмп. Политици и наблюдатели смятат, че и двете ще станат безпрепятствено.

“Американският закон може да има неволни едностранни ефекти, които засягат интересите на европейската енергийна сигурност”, каза в изявление за медиите председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

“Ето защо, Комисията заключи днес, че ако нашите безпокойства не бъдат взети достатъчно под внимание, ние сме готови да действаме подобаващо в рамките на дни”, добави той.

“Америка първо” не може да значи, че интересите на Европа са последни”, заяви председателят на Комисията, цитирайки изборния лозунг на Тръмп. На заседанието комисарите са изразили тревога, че законопроектът може да засегне енергийната независимост на ЕС, се казва в съобщението на Комисията.

“Законът, както е приет от Камарата на представителите показва, че някои от тези тревоги са взети под внимание”, се казва в съобщението. “Въпреки това той предвижда налагане на санкции на всяка компания (включително европейска), която допринася за развитието, поддържането, модернизацията или поправката на тръбопроводи за износ на енергия от Руската федерация. В зависимост от прилагането му това може да засегне инфпрактруктура, пренасяща енергийни ресурси към Европа – например поддръжката и модернизацията на тръбопроводи в Русия, които захранват украинската транзитна газова система. То може да има и въздействие върху проекти, решаващи за диверсификационните цели на ЕС като Балтийския проект за втечнен природен газ”.

Във вторник в медиите изтече вътрешен документ на Комисията, според който санкциите могат потенциално да застрашат осем европейски проекта в преноса на нефт и газ, в два от които интереси има и България.

Комисарите се опасяват, че законопроектът може да има и “възможни отрицателни политически последици”, защото нарушава единството и ангажимента за координация на ограничителните мерки спрямо Русия в рамките на групата на седемте водещи световни икономики Г-7, пише още в съобщението.

Американските мерки са насочени към руските сектори на енергетиката, финансите, железниците, корабоплаването, металургията и мините. Законопроектът упълномощава Тръмп по негово усмотрение да налага санкции на лица, имащи намерение да инвестират над 5 милиона долара годишно или 1 милион долара еднократна сума в строителството на тръбопроводи за износ на руско гориво, или смятащи да предоставят на тези проекти услуги, технологии или информационна поддръжка.

Комисията се опасява, че най-важният засегнат от санкциите би бил руско-германският проект “Северен поток-2”, който удвоява капацитета на сега съществуващ пряк газопровод между двете страни по дъното на Балтийско море, коментира “Политико”.

Брюксел иска Тръмп както Обама през 2014 г. да декларира, че няма да използва правомощията си да налага санкции на европейски фирми. Комисията също възнамерява да прибегне до регламент от 1996 г., според който в ЕС не се прилагат решения, взети въз основа на американско законодателство с извънтериториална сила. Най-сетне Комисията предвижда и ответни мерки в Световната търговска организация.