Не трябва да прибързваме със съжденията, че коронавирусът тотално ще промени начина ни на живот. Хората бързо се връщат към това, което им носи удоволствие и полза, особено в икономиката. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според него е ясно, че рецесията ще бъде дълбока – между 7 и 10% спад на БВП, но това е напълно очаквано, когато не си работил два месеца. Големият въпрос е колко бързо ще се възстановим.

„Дали ще успеем за една година да се оттласнем от дъното и да се върнем на нивата, които сме били. През 2021 г. няма да наваксаме изцяло удара, но повечето прогнози са за доста бързо възстановяване“, отбеляза Ганев.

Нормално е най-засегнати да са туризмът и транспортът. Това се вижда както по нашето Черноморие, така и в работата на летищата. Някои от тях регистрираха спад на дейността от 98%, т.е. фактически спряха да функционират.

„Спадът е най-вече в дейностите, изискващи движение на товари и хора. Дори в момента наблюдаваме колко е сложно движението в рамките на самата Европа, да не говорим за другите региони извън нея“, каза Ганев.

В дългосрочен план той смята, че не е задължително кризата да е в същите сектори.

„При едно потенциално забавяне на пандемията и успокояване на хората тези сектори могат да се възстановят сравнително бързо. Следващото лято, ако няма пандемия, няма причина хората да не пътуват на любимите си места“, заяви икономистът.

Според него по-големият риск съществува за индустрията, която не беше толкова силно засегната, както транспортът, но там дългосрочният ефект може да се прояви върху веригите на доставки и взаимоотношенията между бизнес партньорите. Пример за това е автомобилната индустрия в България, която е много зависима от своите партньори в Европа, за които произвеждат точно определени детайли и части. На другия полюс е текстилната промишленост, която може да реализира своите облекла на много други пазари.

„Когато произвеждаш за Германия и този завод затвори, ти затваряш автоматично. Ако погледнем актуалните данни по програмата 60:40, там се вижда, че всички големи, свързани с автомобилната индустрия фабрики в България, където работят по 1500-2000 души, минаха през мярката 60:40. Те тотално са спрели работата за един-два месеца, някои дори обявиха това на 23 март“, посочи Ганев.

„Те имат идеята, че ще отворят отново, след като премине пандемията. Но дали това ще се случи и дали търсенето на коли ще е същото в Китай, Европа и останалия свят, не е ясно. Т.е. това, че си минал през дълбокото за два-три месеца, отворил си и отново произвеждащ, не означава, че няма да се промени целият сектор и няма да се търсят по-малко коли. Тогава тази конкретна част, която ти правиш, може да се окаже не чак толкова търсена“, добави той.

Според него тежкият удар върху икономиката говори за това, че има пространство за преструктуриране. Дори то да не е фундаментално преструктуриране на цяла Европа спрямо отношенията с Китай или САЩ, най-малкото ще бъде вътрешно.

„В тази ситуация малка страна като нашата трябва да прави това, което е правила добре преди кризата. Да покаже, че е стабилна, че е устойчива, че няма висок дълг. Много други държави също ще излязат от кризата, но дългът им ще бъде много тежко бреме. И този позитив да кажеш: ние сме стабилни, нямаме този риск и натиск върху нашия дълг е нещо, което може да ни изведе малко напред“, заяви Петър Ганев.

Той е категоричен, че трябва да задържим макроикономическите котви и да не тръгваме на тотална промяна на данъчната система.

„Кризата предизвиква и такива коментари – да сменим всичко, да започнем да градим тотално нова икономика и политика. Мисля, че това, което ни е силно – ниски данъци, нисък дълг, стабилна среда, която не се променя, стабилни пари, е позитив. Докато негативите, които са свързани с демографията, кадрите, техническата инфраструктура, натам трябва да насочим вниманието си“, заяви Ганев. /БГНЕС