Кметът Петър Паунов откри симпозиум, посветен на 120-годишнината от създаването на кюстендилския исторически музей с участието на историци и археолози от БАН, СУ и съседна Македония. „Общината е съорганизатор на форума по много причини.
Приемете огромна признателност за това, че намирате сили, знания и енергия да уплътнявате нашето знание и белите петна в нашето съзнание. В моменти на огорчение позволявате с вашата безценна експертиза да разберем, че съвременната гной много по-лесно оттича, когато си даваш сметка за ценностите на вековете. Правите изключително полезни инициативи, затова се радвам, че светлината идва точно от вашите редици”, каза в емоционалното си приветствие кметът Паунов. Старши експертът в Министерството на културата Юлиана Кадриновска прочете поздравителен адрес от министър Боил Банов. Министър Банов изразява увереност, че община Кюстендил и Регионалният исторически музей работят заедно по „активното интегриране на откритите артефакти в съвременната жизнена среда, защото грижите за богатото наследство имат и икономически ефект като важен елемент на културния туризъм.“
Симпозиумът започна работа в две секции – „Археология“ и „История“. С научни доклади в тях участват специалисти от България и Република Македония. С научни разработки участват и представители на 10 български регионални и градски музея. Сред тях е Историческият музей в Дупница, археолозите Сергей Устинов и Славянка Николова ще представят резултатите от извършено през 2008 г. археологическо проучване.
Директорът на музея Валентин Дебочички разказа за в. „Вяра”: „Преди 120 години – на 3 ноември 1897 г., към Кюстендилското педагогическо училище се открива първата музейна сбирка в града. Сбирката е дело на директора на педагогическото училище Илия Григориев и възрожденеца, учител и учен Ефрем Каранов. „Родното място“ на музея е сегашната сграда на общината, където в края на 19-и век се помещава Педагогическото училище.“ обобщи за в. „Вяра” историята на създаването на музея неговият директор Валентин Дебочички.
Днес Регионалният исторически музей има собствена база в двора на бившите Тютюневи складове. Предстои адаптация на старите сгради за нуждите на музейните фондове. Фондът му вече надхвърля 120 хиляди движими паметници на културата.
