Без помощта и подкрепата на „Бороспорт” нямаше да мога да участвам в състезания в чужбина, казва колоездачката
Виктория Гончева от Самоков е една от най-големите надежди на българския downhill. Тя е националната шампионка за 2016 и 2017 г.
Най-новата мания на самоковци напоследък е планинското колоездене – при положение че Borovets Mountainbike Park е една от най-горещите дестинации за каране на територията на страната. Интересът на самоковци към този спорт се забелязва веднага – хубавите колела са все по-честа гледка в града, а заедно с тях нараства и броят на местните млади таланти. Сред тях е и Виктория, която напоследък като че ли е абонирана за първите места в българските състезания, а и не само в тях – участията й зад граница все по-често завършват ако не с победа, то поне с подиум.
- Виктория, ако трябва да разкажеш на някого коя е Вики Гончева, как би се описала в едно изречение?
– Обикновено момиче, но малко по-приключенски настроено и обича да живее на ръба. Мотото й е “Един път се живее!” - Дамите не се питат за възраст, но пък можем да те попитаме за години опит на колелото.
– Преди две години започнах да се състезавам, но любовта ми към този спорт е още откакто бях малка. - Кога си най-щастлива от карането на колело – по принцип и конкретни моменти?
- Неописуемото чувство, че побеждавам себе си и страховете си ме прави най-щастлива.
- Какво е за теб Borovets Mountain Bike Park и как курортът ти помага да се развиваш?
- Паркът за мен е като втори дом, прекарвам повече време там, отколкото в истинския ми. Без помощта и подкрепата на „Бороспорт” нямаше да мога да участвам в състезания в чужбина, да давам все по-добри резултати и да се развивам като състезател.
- Любимо трасе в парка?
- Need For Speed – много бързо, много приятно и изключително забавно трасе.
- Кои елементи ти доставят най-голям кеф?
- Любими и по-сигурни са ми корените и по-техничните участъци от трасетата, но най-голям кеф изпитвам, когато скоча някой голям скок.
- Как се виждаш след 10 години – по трасетата и извън тях?
- По трасетата се виждам като състезател от високо ниво, а извън тях като фармацевт… Но ме чака много работа.
