С гласовете на ГЕРБ, ДПС и Обединените патриоти Народното събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за банковата несъстоятелност, които бяха предложени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Законът беше повторно приет със 129 гласа “за” и 40 “против”. В подкрепа на президентското вето гласуваха от БСП и “Воля”.
Законът “Пеевски” най-общо предвижда обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби стотици милиони левове. Според текстовете сделките ще се считат за недействителни, независимо от броя на прехвърлянията. Целта е синдиците по-лесно да печелят заведените стотици дела за обезсилване на съответните сделки.
Още преди гласуването Йордан Цонев направи специално изявление, с което обясни, че заведените съдебни дела за прихващания са 205, а материалният интерес по тях възлиза на 1.17 млрд. лв. Стойността на заличените обезпечения, които със закона ще се реактивират, пък е 233 млн. лв. Информацията на депутата е от отговор на Министерството на финансите по запитване на ДПС. Така излиза, че общият ефект от приемането на закона се изчислява на около 1.4 млрд. лв.
Същото число обявиха миналата седмица и синдиците на фалиралата банка Ангел Донов и Кристи Маринова. “Потвърждаваме нашето становище, че този закон трябва да бъде приет, за да попълним масата на несъстоятелността и там да влязат 1.4 млрд лева. Досега това число не бяхме го казвали, но това ще е ефектът от този закон”, заяви пред депутатите Донов. С окончателното приемане на закона в сряда остава синдиците действително да изпълнят обещанието си и да върнат 1.4 млрд. лв., при положение че до момента са разпределили на кредиторите всичко на всичко под 600 млн. лв.
“Смятам, че тези цифри ще убедят президента и българското общество, че общественият интерес е много значим и си струва използването на този правен законодателен похват”, коментира в сряда Йордан Цонев. “Колко точно (ще се попълни масата на несъстоятелността, б. р.) не можем да кажем, защото голяма част от този резултат зависи от решения на съда. Законът дава правни инструменти на синдиците да предприемат съответни действия след съответни решения на съда, посочи той”, заяви Цонев.
