Tuesday, May 28, 2024
HomeРегионДупница„За да помним, за да знаем”: Явор Тодоров представя своите две нови...

„За да помним, за да знаем”: Явор Тодоров представя своите две нови книги за Дупница и региона

Дупнишкият писател и общественик Явор Тодоров ще представи на 25 април 2024 г. от 18.00 часа в Голямата зала на Дома на техниката, своите книги „Албум Дупнишка околия – края на ХIX и средата на ХX век” и „Разкази за спортна и туристическа Дупница”.

В разговора ни ви представяме в аванс част съдържанието им, както и снимки, предоставени ни от автора.

  • Г-н Тодоров, нека първо да поговорим за „Албум Дупнишка околия – края на ХIX и средата на ХX век”. Какво Ви подтикна към написването й?

Вече 25-30 години събирам пощенски картички. Синът ми Орлин също стана един от най-големите колекционери в България. Подбрах една малка част от нашите колекции и ги представих в книгата. Всички те са от края на ХIX до средата на ХX век. Картичките представят най-забележителните места от  старата Дупнишка околия. Мисля, че за жителите на тези общини днес ще бъде интересно да видят как са изглеждали родните им места преди години.

  • Каква е била Дупница в началото на ХIX век?

Според спомените на известният дупнишки адвокат и активен туристически деятел Христо Велев, тя е била с около 7 – 8 хиляди жители, които основно са се занимавали със земеделие и занаятчийство. Имало е преселници от Радомирско. В квартал „Бешика” пък са били заселниците – бежанци от Македония. Улиците не са били с настилка, не е имало и тротоари. Почти не е имало и улично осветление. Сградите в центъра са били обикновено едноетажни. Тогава е започнало и оформянето на градската градина, макар и в началото само с няколко алеи. Наоколо е било турско гробище. Популярна е била пивницата „Джумая” , в която са се събирали представители на местната интелигенция – учители, лекари, инженер, съдия и няколко чиновници.

  • Следващото населено място, което представяте в книгата си е село Бобошево.

Да, в книгата е поместен много малък откъс от книгата на Иван Кепов „Минало и сегашно на Бобошево”. На 3 км от селото се е намирала гара Бобошево – спирка по маршрута София – Петрич. В територията на общината са влизали махала „Въртен камък” и селата Сопово и Доброво.

Реката, която протича през цялото землище на Бобошево е била известна на старите траки като „Струмон”, на римляни и византийци – като Стримон, а след заселването на славяните е придобила днешното си име – Струма. Има различни версии за произхода на населеното място. Може би най –близко до сегашното наименование е тракийското име Бобошава, което то е имало, според историка Г. Баласчев.

 

  • Село Рила сте го представили през очите на Иван Вазов, чрез откъс от пътеписът му „Великата Рилска пустиня”.

Да, Патриархът на българската литература много живописно разказва за Рила. Определя го като пазител на входа на планината. Селото е било голямо, но „дрипаво”, според Вазов. Имало е само една улица, постлана с лош калдъръм и две редици дюкянчета и ханове. Авторът е бил разочарован от населеното място, но когато е трябвало да слезе в него, за да обядва, е останал възхитен от заобикалящата го природа.

 

  • Днешна Сапарева баня се е казвала село Горна баня. Тя ли е била най-атрактивното селище в региона?

По времето на император Диоклециан тя е била столица на Вътрешна Дакия. Основана е от траките, но римляните я издигат като голямо селище под иметоGermanh. Предполага се, че тук е роден великият римски пълководец Велизарий. Този град бързо се развива и става голям благодарение на главния път от Драч за Цариград и минералния извор, намиращ се в него. Името му съответства на тракийската дума „герма”, което означава горещ. Затова можем да заключим, че именно горещите извори са дали наименованието му. Запазени са множество останки от времето, в което селището е било от голямо значение за региона. През 1937 година в един рекламен алманах е записано, че баните са отдалечени на около 600 метра от селото и носят наименованието „Сапаревски бани” и под това име неселението е свикнало да нарича и самото село Горна баня.

Място в книгата ми са намерили и картички от Рилският манастир и Дупнишкия раздел на Рила планина, както и разкази за тях.

  • Планината заема специално място в сърцето ви. Както и спорта. Те сякаш се преплитат в живота Ви – и в работата Ви в Планинската спасителна служба, и като инструктор по ски, и като активен туристически деятел, но и като един от най-активните членове на ръководството на ДФС „Марек” и футболния клуб.

Така е. Това са едни от най-големите ми страсти – спорта и планината. Затова и написах книгата „Разкази за спортна и туристическа Дупница”. Исках да разкажа за спортната история на Дупница и за хората, които я пишеха с работата и постиженията си.

  • Легендарният футболен мач с „Байерн” намерил ли е своето място на страниците на книгата?

Да, разбира се. Домакинствата на футболните срещи със софийските отбори, както и с „Байерн”, „Ференфарош” и „Абърдийн” бяха дело на ДФС „Марек” по отношение на цялостната организация. Публиката за тези мачове заемаше местата си няколко часа по-рано. За мача с „Байерн” например стадионът беше пълен още в 11.00 часа. Имаше хора дори и по тополите зад трибуната.

  • Тогава е имало интернат по футбол. Там ли са се обучавали бъдещите футболисти на отбора?

Да, детско –юношеската школа и интернатът подхранваха с кадри първия отбор. Разбира се, само най-перспективните играчи намираха място в него. Интернатът ползваше базата на Химико-фармацивтичния комбинат, като за децата освен треньори , се грижеха и възпитатели педагози. Учебният процес се провеждаше в училище „Христаки Павлович”, а финансирането на интерната беше поето от община Дупница.

  • Според Вас освен подготовката на тези кадри, какво друго е допринесло за успеха на отбора?

В книгата намери своето място и разказът на Михаил Панчев за триумфа на дупнишкия футбол. Той подробно разглежда причините за превръщането на ФК”Марек” във феномен. Ще посоча само някои от тях: собствената школа; невероятното ръководство в лицето на ст.треньора Янко Динков и пом.треньора Димитър Куков; лекоатлетическата подготовка; прилагането на специализирани методики и т.н.

Знаете ли, футболът е бил обединяващ фактор в Дупница и с успехите си родният отбор е носел много радост и поводи за гордост. Проф. РахаминШекерджийски, който по онова време разработвал препарати за биостимулиране на спортистите нарича спомените си за „Марек” „Ода на радостта”.

  • Г-н Тодоров, убедена съм, че дупничани, а хората от региона с интерес ще проследят историите, разказани в книгите Ви с думи и картини. Ще си позволя от мое и от тяхно име да Ви благодаря за отдадеността, с която години наред изучавате, изследвате и предавате историята на Дупница в различни аспекти. И мотивът, който Ви води – „За да помним, за да знаем” е най-доброто послание към бъдещите поколения.

                                                         Даниела ПЕТРОВА

RELATED ARTICLES

Most Popular