Сръбският историк Джордже Боянич обяви Рилския манастир за “пазител на сръбската история и духовност” и “символ на сръбското православие и култура”, предаде БГНЕС.
Боянич твърди, че стенописи в манастира на “старосръбски език”, които изобразяват сръбски владетели и светци, са нарочно боядисвани и скривани.
„След битката при Велбъжд през 1330 г., водена от сръбския генерал Стефан Дечански, Рилският манастир става част от сръбската държава“, пише Боянич на своя уебсайт.
Той заяви, че специално място в историята на манастира заема Мара Бранкович, дъщерята на сръбския деспот Джордже Бранкович и византийската принцеса Ирина, която се омъжва за султан Мурат II.
По думите на историка в подножието на кулата има каменна плоча с издълбан ктиторски надпис: „По време на царуването на най-висшия господар цар Стефан Душан, господарят с големи усилия и средства съгради тази кула и я посвети на Св. Йоан Рилски и Богородица “Осеновица” (Покровителка), година 6843.”
“Вътре в манастирския комплекс има и стара библиотека с над 10 000 писмени и печатни документи и книги, много от които на старосръбски език”, пише Джордже Боянич и добавя: “Посещението на Рилския манастир предоставя едно незабравимо преживяване от възраждането на сръбската история и духовност и със сигурност си заслужава вниманието на всеки, който цени богатото културно наследство на нашия народ.
Рилският манастир е основан през първата половина на Х в. от небесния закрилник на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастирът и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух, и народност. Докато сведенията за съдбата на мощите на св. Йоан през Х – ХІV в. са подробни, за самата Рилска обител те са оскъдни. От ХІ в. до днес в манастирското книгохранилище се пазят книжовни паметници, като глаголическия препис на прочутото „Наставление” на св. Ефрем Сирин, които свидетелстват за непрекъсната книжовна дейност.
В Хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) се говори за това, че българските държавници – царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.) и неговият приемник Каломан (1241 – 1246 г.) са утвърждавали владенията и правата на обителта, и я почитали като огнище на святост и място на поклонение.
През 1334 – 1335 г. Струмишкият протосеваст Хрельо, щедър дарител на Хилендарския манастир, изгражда защитна кула, монашески килии и храм, който бил на мястото на днешния, построен през 1834 г. През време на турското владичество (ХV – ХІХ в.) Рилския манастир става център на духовно, културно и книжовно самосъхранение и възраждане на българския дух и народност. След като била опожарена Търновската книжовна школа се премества в обителта. Рилската библиотека бива възобновена и обогатена с нови ръкописи.
Към края на ХVІІ в. била създадена книговезка работилница. Установени били връзки със Светогорски манастири, а през 1466 г. бил подписан договор с руския манастир на Света Гора „Св. Пантелеймон” за взаимно подпомагане и даване на убежище в случай на опасност. От XVI в. датират и връзките с Русия, където през следващите столетия няколко пъти били изпращани рилски монаси за събиране на дарения (книги, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, парични средства). През Възраждането (ХVІІІ – ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и училища. Изтъкнатият книжовник и игумен на манастира (от 1860 до 1864 г.) иеромонах Неофит Рилски – Патриарх на българската педагогика, подготвя учители и духовници за цялата страна. Той е основател и пръв учител на прочутата Габровска гимназия.
