Зърнопроизводители обявиха безсрочни протести, ще блокират пътища

От вторник, 6 февруари, земеделците излизат на национален протест в цялата страна. Те отхвърлиха предложението на правителството за финансова помощ за тези, които докажат, че са били на загуба през 2023 година.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите определиха предложението на държавата като „незадоволително и неприемливо”. Те смятат, че в методиката за подпомагане, която беше представена, липсва компетентна икономическа експертиза, а годишната данъчна декларация за последната година не можела да покаже загубите на земеделските производители. Те от своя страна нараствали през последните три години, заявяват от НАЗ.

Зърнопроизводители настояват да се преразгледа предложението за разпределение на помощите и бюджета, които биха възпрепятствали масови фалити в българското земеделие, както и ясни гаранции за  законодателни промени, поети от лидерите на парламентарните групи, които от своя страна ще гарантират устойчивост на сектора, се казва в позицията.

Зърнопроизводителите обявиха, че ще блокират възлови пътища в цялата страна. Това ще стане още утре от 10:00 до 12:00 часа, а после протестните  действия ще се увеличава с всеки изминал ден. Пътища няма да бъдат затваряни само в събота и неделя, обявяват от НАЗ.

Зърнопроизводителите поставят и следните условия:

“1) Включване на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.

2) Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:

– Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;

–  Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;

–  Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;

–  Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;

–  Определяне на напояването като стратегически национален приоритет – мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.

3) Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.

4) По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.

5) Отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители”.