В Благоевград заварих театър, който върви стремглаво нагоре!
– Смятате ли за верен израза, че с вяра всичко се постига?
– Според мен вярата може да е първоизточник на идеята, но с мотивация и работа всичко се постига!
– Вярвахте ли, че ще станете актьор? Как изобщо се захванахте с тази професия?
– Като всяко дете съм мечтаел да работя най-различни неща. Когато пораснах, осъзнах, че ако бъда актьор, ще имам възможността да работя всичките професии, които съм искал. Първоначално съм завършил Търговско-банковата гимназия в София. След това поех към НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Бях в класа на проф. д-р Стефан Данаилов. През 2018-а взех магистратура по арт мениджмънт, а в момента съм докторант в Университета за национално и световно стопанство в София. Работих в Младежкия театър „Николай Бинев“. По-късно бях актьор на свободна практика, а след покана на директора Маргарита Мачева станах неин заместник в театъра.
– Не е ли по-доходоносно да учите за оператор, озвучител, режисьор? Да бъдете човек зад кадър?
– Когато искаш да превърнеш в професия нещо, което истински обичаш да правиш, парите не би трябвало да са водещият фактор в избора. Много по-добре се чувствам, правейки това, което искам. Изглежда ми демотивиращо всеки ден да отивам на работа, която не харесвам, само и само да си докарам по-високи приходи. Вижте, всяка професия може да е креативна. Никога дори не ми е хрумвала идеята да се занимавам повече с техническата част на актьорството или изкуството като цяло.
– Помните ли първите си изяви?
– Разбира се! В началното училище участвах в най-различни тържества. По-късно в гимназията започнах да посещавам театрална школа и така се заплених от актьорството и професията.
- Доколко финансовото Ви образование Ви помага да разпределяте по-добре бюджета на театъра?
– Икономическата грамотност помага на всеки един човек!
– Като студент успявахте ли да работите нещо допълнително или странично?
– Когато си в НАТФИЗ, е много трудно да работиш нещо странично. Там учебната седмица е от понеделник до неделя, а времето е заето от сутрин до вечер. Имах късмета да уча в класа на Стефан Данаилов, а той позволяваше на своите студенти да работят по специалността си. Като студент работих в Младежкия и Сливенския театър.
– Ако не бъркам, във Вашата професионална биография присъства и филм за Левски, в който играете неговата роля?
– Това е документален филм на име „105 минути София – Историята на града“! Във филма се вмества цялата осемвековна история на българската столица. Едно от представените исторически събития е залавянето и обесването на Васил Левски
– Не всеки би се нагърбил да изиграе ролята на Левски. Какво си спомняте от подготовката?
– Образът на Левски е буквално канонизиран, но не в църковен, а в духовен план. За самия филм аз имах и друга отговорна роля – тази на изпълнителен продуцент. Цялата организационна дейност по време на снимачния процес, постпродукцията и всичко останало не ми позволиха да мисля за отговорността, че ще изиграя Васил Левски. Това беше в моя полза, защото ако се бях замислил за всички възможни мнения, които хората ще изразят, страхът може би нямаше да ми позволи да застана пред камерата.
– От един артист вече се очаква да е и певец, и музикант, и какво ли още не. Мултиплицира ли се актьорската професия?
– Това не се отнася само за актьорската професия, а и за всяка друга. Всеки трябва да се стреми да придобива нови знания, които да му позволяват да разшири професионалната си компетентност.
– Откога сте част от ръководството на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград? Какво заварихте и какво искате да промените, докато сте част от този екип?
– Първоначално дойдох в благоевградския драматичен театър като актьор в представлението „Портретът на Дориан Грей“. В края на лятото бях поканен от директора Маргарита Мачева за заместник-директор по административните въпроси. Какво заварих? Театър, който върви стремглаво нагоре!
