Милчо Спиров: Децата са най-голямото богатство на тази земя, а желанията за материалното – бацили, които унищожават човека
Общественикът от кюстендилското село Шишковци изпрати в редакцията на в. „Вяра“ трогателна и поучителна история. В нея той разказва за малката Маги и за вълненията покрай предстоящия й рожден ден. Наред с това Милчо Спиров споделя с нашите читатели как един жест на внимание може да остави дълбок и мил спомен.
Магдалина Иванчова, или по-известна като Маги сред децата от детската градина, има непрестанна грижа. Как най-вълнуващо и същевременно организирано да отпразнува предстоящия си рожден ден през месец февруари. Кои от децата да покани? Колко от приятелските семейства на родителите й ще ги посетят? Ще бъдат ли премахнати ограниченията за празнуване на закрито? И т.н., и т.н. Тази своя грижа малката Маги по естествен начин предаде и на своята майка – Ваня Петрова, дългогодишен секретар на Народно читалище “Владимир Димитров-„Майстора“ – най-важната културна институция в село Шишковци. Дори и ние, обикновените жители на китното село, разбрахме част от нейните вълнения – какви ли стихотворения ще изрецитира сред гостите, а за песните й – от хубави, по-хубави. Още в ушите ни звучаха нейните солови изпълнения пред препълнения салон на читалището при отпразнуването на 100-годишния му юбилей. Тогава всички зрители станаха на крака и запяха заедно с нея песента „Седнало е Джоре Дос“. И все пак тя искаше още и още неща, с които да блесне на рождения си ден. Реших да й помогна с една история. Беше в разгара на лятото, в селото се провеждаше конкурсът, посветен на Празника на черешата. Както всички жители на селото, и аз отидох в горещия ден да видя какви аранжировки от сочния плод са направили производителите и любителите на красотата. На моите вече 86 години, с поотслабнало зрение, ми беше трудно да се ориентирам всред щандовете с продукция и многото хора, дошли да видят изложението. Тъкмо бях решил да се откажа и да си тръгна, когато усетих детска ръчичка да ме хваща и по-детски чисто да ми говори. „Дядо Милчо, аз ще ти помогна да посетиш всички изложители, а след това ще те настаня под чадъра на сянка, понеже слънцето доста силно грее“. Този неин жест на внимание и уважение към мен, възрастния и уморен от жегата човек, ми говори и сега в студените януарски дни, че тя ще стане възпитан, културен и съобразителен човек. Достоен човек, който наистина ще блести не само през рождения си ден, но и през целия си живот за радост на всички нас, които я познаваме, а най-вече на майка й и татко й Иван (един от най-добрите жители на селото). „Искам да споделя с теб и чаша студена „Кока-кола“ – при баба има цяла изстудена бутилка“ – продължи тя. – „Кой щанд ти най-много хареса?“ Посочих й този до чадъра вляво. След което тя възкликна радостно. “Ооо, колко съм щастлива, та това е щандът на баба Малина. Наистина нашите череши от двора са прекрасни!“ Маги се усмихна, хвана ръката ми, погали я и след това в знак на благодарност я целуна.
Това дълбоко ме впечатли и сега, преди нейния рожден ден, не може да не я поздравя и със запомнящото й участие на концерта, посветен на 100-годишнината на читалището. Колко аплодисменти събра тя, облечена с изящна българска носия. А гласът й сякаш ни напяваше: „Има бъдеще, надеждата е жива“, „България ще пребъде“. Доста месеци изминаха оттогава. Рожденият й ден наближава и родителите й се опитват да разберат от какво има нужда Маги. Какъв подарък ще я направи щастлива, за да й го купят. Майка й разбрала, че тя си събирала парички, за да си купи раница за първия учебен ден. Тази есен тя ще е в първи клас с нови другари и нова учителка. Каква ли ще бъде? Майка й се старае нищо да не пропусне от нейните желания. Да, гостите ще бъдат отбрани, а масата – отрупана с най-вкусните и хубави неща. Стаята ще бъде украсена в унисон с празника, а облеклото на рожденичката – празнично. И така тази тяхна взаимна подготовка завладява най-близките им приятели и роднини.
И тази вечер родителите чакат Маги да се върне от детската градина. Щастието им се чете отдалече и се разгадава от предстоящата среща с пристигането на автобусчето, с което всеки ден момичета и момчета от селото отиват и се връщат от града, прилежно облечени, посрещани и изпращани от своите родители. Да, децата са хиляди пъти по-голямо богатство от скъпо струващите коли, апартаменти и други материални неща. Затова нека всички разберат, че здравите, възпитани и културни деца са най-голямото богатство на тази земя, а желанията за материално обогатяване – бацили, които унищожават човека. Народ с много деца е народ с бъдеще , те, децата, са и щастливото ни настояще. Честит рожден ден, Маги! Маги, твоето поведение ще бъде запомнено и ще служи за пример чрез тази статия като подарък за рождения ти ден. Винаги я препрочитай и си спомняй, че най-големият подарък е това да дадеш, а това носи истинското щастие.
Милчо Спиров, с. Шишковци
