Авторката: Обичам хората, те ми дават сили
Поетесата Станка Равелова от Дупница празнува юбилей и издаде нова стихосбирка. На 19 март авторката навърши 90 години, а ден по-късно излезе книжката й „Пътеката край потока”. Това е , осмата по ред стихосбирка на Станка Равелова. Сборна. Съставена е от избрани стихотворения от предишните стихосбирки, с подзаглавия „Спомен в зелено” и „Великденчета по пътя”. Публикувани са и нови творби, сред които есета, миниатюри. Те са писани в последните 10 години и са обединени от подзаглавието „Светлея”. „В новата книжка пиша за природата и любовта. Неин редактор е Веска Гювийска, която много настояваше да събера най-доброто, от това, което съм написала и издала. Продължавам да пиша, въпреки че живеем в много трудно време. Не спирам и да чета – и поезия, и проза. Любими автори са ми Толстой и Достоевки. Както и един френски писател и художник – Анри Новера, негова е картината на корицата на новата ми стихосбирка. Харесвам Йосиф Бродски. От българските автори много обичам Радичков, Блага Димитрова, Багряна, Кинка Константинова, която ми е гостувала много пъти у дома. От съвременните – Георги Господинов, прекрасен е. Непрекъснато следя и културните предавания по телевизията”, каза поетесата.
За прохождането в литературата разказа, че се случило, след като дълги години писала в пресата на морално-етични теми и статите били много харесвани. Спомни си: ”Първото си стихотворение написах, когато бях на 12-13 години. Казваше се „Зима”. Учителката ми по български много го хареса и даже ме беше похвалила на татко. Аз обаче съм от поколението, което е свито. Нашите родители ни учеха да не си въобразяваме, да не се издигаме. Така не продължих, а когато започнах да пиша, дълго време не смеех да издам нищо. Първата ми стихосбирка -„Спомен в зелено”, излезе през октомври 1989 г. Издадох я по препоръка на Христо Фотев. Гостува на читалището, поканих го и вечерта със съпругата му останаха у нас. Той прочете стихотворенията, които бях събрала в една тетрадка, много ги хареса и каза: Издай ги, аз ще стана редактор на книгата ти. Впоследствие се разболя и почина и това не се осъществи. Тъй като започнах да пиша и публикувам късно, всичко ставаше бавно, бях стеснителна, ми казваха „закъснялата”. Фотев беше категоричен: „Няма закъснели, има избързали.””
На въпроса има ли рецепта за дълголетието си, Станка Равелова отговори: „След като дъщеря ми Юлия почина от коварно заболяване, бях много стресирана. Беше ми много тежко, но трябваше да се вслушам в нейните думи. Тя знаеше от какво е болна, знаеше, че си отива и ми каза: „Няма да клюмваш, ще продължиш и ще пишеш”. Това някакси ми даде сила и написах и издадох „Балада за Юлия”. Това да не се предавам ми е завещано и от баща ми. В тези години имах подкрепата на много близки, приятели. Много обичам хората, обичам да контактувам с много хора. У нас винаги са идвали гости. И сега, при пандемията, когато се затворихме, не си позволих да се отдалечавам. Рождените си дни празнувам по няколко дни. Не събирам наведнъж всички гости, идват на групички. Каня ги според интересите им. И сега беше така. Една комшийка ми каза: „У вас е върволица”. Отговорих й: „Каква върволица, това ми дават сили”.
За празника си достолепната дупничанка получи многобройни поздрави и пожелания за здраве и дълъг живот, цветя.
По повод кръглата годишнина поздравителен адрес до Равелова, изпрати кметът на Дупница Методи Чимев. „Съхранете все така силен духа си и учете младите на трудолюбие, търпение и съпричастност”, се казва в поздравителния адрес.
Станка Равелова е една от емблематичните дупнишки писателки. Родена е на 19 март 1932 година в село Паничарево, Дупнишка околия. Завършила е Селскостопанската академия в София. Агроном по професия, но писател и поет по душа. Автор на около 500 материала в някогашните вестници „Дупнишка комуна” и литературен фронт”. В 8 -те й книги са включени стихотворения, есета, миниатюри и други. Равелова е член на Съюза на българските писатели.
Юлияна КОЛЧАКОВА
