В деня, в който се честват 120 години от Илинденско-Преображенското въстание, Кюстендил отбеляза и официалния си празник.
Пред паметника на Тодор Александров беше изнесено слово, припомнящо събитията от последното голямо въстание, вдигнато в Османската империя за освобождение и национално обединение на нашия народ.
Венци и цветя поднесоха представители на общинската власт, областната администрация, историци от музея в Кюстендил, представители на политически партии, граждани, които се поклониха пред паметта на героите от въстанието, предаде БТА.
“Кюстендил е бил на вратата към Македония и е изпълнявал своята основа задача – да бъде изходна позиция на организираните усилия на българския народ за национално обединение”, припомни историкът от музея в Кюстендил доц.д-р Ангел Джонев.
“Когато през 1893 г. в Солун е създадена организация – БМОРК, са създадени условията за организираните усилия на българския народ, останал под чужда власт, усилия, увенчани 10 години по-късно с общонародно надигане, известно като Илинденско-Преображенското въстание”, разказа Ангел Джонев.
Въстанието обхваща Македония и Одринско и започва на 2 август 1903 г., като завършва трагично на 23 октомври същата година. То отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.
Водят се близо 300 неравни сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска. Над 70 000 души остават без дом, хиляди са убитите и ранените. Кървавото потушаване на въстанието води до пристигането в България на над 30 000 български бежанци, първите от които приютява град Кюстендил, припомниха още от музея в града.
За годишнината в Кюстендил бе предвидена и празнична програма с участието на изпълнителите от ансамбъл “Гоце Делчев” от София.
