Заради отдалечеността на обителта и недостига на свещеници в Радомирска духовна околия, много рядко идва свещеник за отслужване на света Литургия
Горноврабчанският манастир “Свето Възнесение Господне” (наричан на народен език – „Свети Спас“, вместо Спасов манастир) е скътан сред една от западните гънки на планина Рудини. Разклонът за манастира на шосето за Дивля е на около 2 км южно от условния център с. Горна Врабча и на 6 км южно от с. Елов дол. От там има още около 2 км добър черен път. Според местно предание обителта е наследник на описания в турските данъчни документи на Кюстендилски санджак от XVI в. манастир “Св. Никола” към с. Вранче (вероятно днешното село Долна Врабча).
Сегашният манастирски комплекс се състои от храм, камбанария, манастирска сграда и лятна магерница. Боголюбиви християни от селото са дарили земята, а средствата са събирани със специално благословено обхождане и от множество близки и по-далечни селища. Манастирският храм, построен в края на 19 век е осветен през 1899 г. от Софийския митрополит Партений. Той представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с по една конха на северната и южната стена и с особен купол, лежащ на тесен шестстенен барабан, издигнат в западната част на покрива. Камбанарията се намира на около 15 м северно от храма (сега се събират дарения за втора камбана). На около двайсет метра навътре в гората, край реката, се намира аязмото – водата изтича от скала по дървесна кора. Има свидетелства за чудесни изцеления с нея по вярата на местни хора и на поклонници. Манастирската сграда е строена около 1930 година и е в простотата на живота на по-предишните отци и майки, тъй като тази част от местността не е била електрифицирана, въпреки че в планината над манастира е имало жители на селото, от които последната бабичка е починала след 2000 г.
Понастоящем манастирът е действащ – девически. Извършва се богослужение по монашески чин. За жалост, поради отдалечеността на манастира и недостига на свещеници в Радомирска духовна околия и по други причини, много рядко идва свещеник за отслужване на света Литургия. Стремежът на сестринството е да живее в православен, което значи светоотечески, дух, а чрез предлаганите книги и разговорите с поклонниците и посетителите да послужи за полза на ближните. „На храмовия празник – “Възнесение Господне” (Спасовден) тук се събират жителите на селото и техните роднини и приятели, както и хора от околните села. С трепет очакваме идващия празник и с надежда, че този път няма да бъде пропусната възможността светата обител да бъде осветена с Литургия и да бъде проповядвано на голямо множество невъцърковени християни“, казаха от обителта.
