2086,5 хектара (20 865 декара) гори в Рила са получили този месец официална защита като “гори във фаза на старост”. Защитата е част от утвърден в България защитен режим за зоните от европейската мрежа “Натура 2000” и се прие благодарение на обявяването през миналата година след над 11 години закъснение на последната зона от “Натура 2000” за страната – зоната “Рила буфер”.
Двете защитени зони в ниската част на Рила за опазване на птиците и на ценни местообитания бяха окончателно утвърдени през 2019 г. Обявяването на тази двойна защита от европейската мрежа “Натура 2000” на буферната зона около Национален парк “Рила” бе отлагано дълго от правителството въпреки наказателна процедура от Европейската комисия. След осъдителната присъда от Европейския съд от 2018 г. съветът по биоразнообразие към екоминистерството обсъди документите на зоната, подадени още през 2007 г. Предполага се, че основен фактор за забавянето са интересите на строителното лоби за нови лифтове и разрастване на курорта Боровец през подстъпите на Мусала и на Паничище по посока на Рилските езера. Последното се осъществи и вече води до негативи за националния парк, пише „Дневник”. След финално решение на правителството от март 2019 г. буферните зони около националния парк (т.нар. “Рила буфер”) са две – една по Директивата за опазване на птиците и една по Директивата за опазване на видовете и местообитанията. И за двете зони са били изготвени детайлни предложения от Българското дружество за защита на птиците и Националния природонаучен музей-София към Българската академия на науките още през 2007 г. Те обаче са приети едва през 2019 г., като площта на зоната за местообитания е намалена наполовина от предлаганата от НПМ-БАН и изключва местностите Паничище, Бодрост, Трещеник и язовир “Яденица”.
Ниските части на Рила са дом на редки и защитени видове – кафява мечка, глухар, врабчова кукумявка, трипръст кълвач, дива коза. По-голямата част от “Рила буфер” е заета от вековни гори от смърч, бук, ела, бял бор и бяла мура, като досега те не бяха забранени за сеч.
