Домът на вярата ще събира отново миряни след половинвековно занемаряване
Стенописи, дело на зографи от именития род Доспевски, разкриха при реставрацията на черквата
Реставрираният архитектурно-строителен и художествен паметник на културата храм “Св. Николай Чудотворец ” в Дупница отваря врати на Светли четвъртък. “Щастливи сме, че именно в най-тържествената и най-радостната седмица за православните християни, Светлата Великденска седмица, имаме възможността да Ви поканим на откриването на реставрираната черква. Събитието ще се състои на 20 април, Светли четвъртък. В най-стария дупнишки храм ще бъде отслужено пасхално богослужение, което ще започне в 8.30 часа. В 9.00 часа ще бъде посрещнат Негово преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп”, съобщиха от Църковното настоятелство.
То припомня, че черквата се възражда след повече от половинвековно занемаряване. “Западането на черквата, основана 1609 г. и престроена през 1844г., започва още в първите години на социализма, когато е превърната в „гробищна” и до окончателното й затваряне през 80-те години на миналия век в нея са се служили само опела. В резултат на многогодишното запустяване, унищожаване и ограбване църквата беше в окаяно състояние. В края на 2019 година Софийската света митрополия в лицето на Софийския митрополит и Патриарх Български Неофит взе решение за възстановяването й. В тази връзка Комисията по вероизповеданията към Министерския съвет чрез Софийска света митрополия предостави на Архиерейското наместничество на Дупнишка духовна околия 10 000 лева. Половин година по-рано бе назначен и свещеник. Това е отец Иван Айдаров, който, съзнавайки че отпуснатите 10 000 лв. са крайно недостатъчни, се амбицира с помощта на дарители и доброволци да върне към нов живот ценната за паметта на Дупница черква”, разказват от Настоятелството, връщайки се назад през 2020 година, когато храмът вече има своя дарителска сметка, а скоро след това помощта си предлага и Юлиан Манов. Така той става основен спомоществовател на мащабните ремонтни и реставрационни дейности, започнали на 21 септември 2021 година. “Юлиан Манов не просто дава пари, но приемайки каузата за свой морален дълг към наследеното от предците ни, се ангажира активно и с организацията на целия процес по обновяване на храма и благоустрояване на старите градски гробища в дворното му пространство”, споделят заетите с тежката мисия по реставрирането и възобновяването на най-стария дупнишки храм.
Дни преди Възкресение Христово и тържественото откриване на черквата от Настоятелството разкриха, че четири стенописа, дело на зографи от именития род Доспевски са разкрити по време на ремонта. Техен реставратор е Николай Чергаров.
” Четири от стенописите в храм „Св. Николай Чудотворец” в Дупница са 100% дело на зографи от рода на Доспевски и Захарий Зограф, фамилията основоположник на Самоковската художествена школа. Става въпрос за изографията в централния кораб на черквата, където са изобразени св. Йоан Кръстител, Иисус Христос Вседържител (Пантократор), Бог Саваот и сцената „Богородица Ширшая Небес”, разказва Николай Чергаров.
Изводите му се базират на солидния реставраторски опит, натрупан в продължение на над 25-годишната му практика. Той не може да каже с точност кой от братята от рода на Доспевски и Захарий Зограф е автор на четирите сцени. “В изпълнението им категорично личи майсторството на тяхната школа както в живописно отношение, така и по отношение на използваната технология на изпълнение и приложени материали. Тези стенописи са най-добре запазени в църквата и това се дължи на професионализма, с който са изписани. Характерно за школата на Доспевски е много добрата технология на изпълнение на стенописите, като мазилка, живопис, пигменти, които са използвани, свързвател. Защото се държат много здраво близо 200 години. И другото, което ми направи впечатление – стоят специално измазани, имат един специфичен шев, вероятно е използван живописния метод „фреска”, не мога да кажа, и това е помогнало за запазването им. Докато цялата орнаментика надолу е правена от друг човек, който не е добър, вероятно чирак, и тя може би затова в годините е паднала”, обясни Николай Чергаров.
Запазените стенописи вътре в храма са изписвани от поне четирима различни автори. При престрояването на храмовата сграда през 1844 година са изписани четирите майсторски сцени в централния кораб. Впоследствие черквата е изписвана „на парче”, предполага Николай Чергаров. “Вероятно местната християнската общност не е разполагала с достатъчно пари и поетапно са викани да работят по-слаби зографи. Затова част от изографията не е така майсторски изработена и освен това са допуснати иконографски грешки, сцените от живота на Иисус Христос са неправилно разположени. Уникални са обаче стенописите в предверието на храм „Св. Никола” и там е работил друг, пети автор. Става въпрос за изображенията, където стои надписът с имената на Тефик Ефенди и Ислам Ефенди. От историята на храма те са ни познати като дарители, които възстановяват щетите от опожаряване на черквата през 1852 година, но реставраторът допуска, че те може дори да са автори на изписаните сцени там. Стенописите в предверието са уникални, там излязоха страхотни неща и аз имах удоволствието да ги открия”, коментира Николай Чергаров.
По негови думи възстановяването на стенописите е било трудно, тъй като те почти не са се виждали. „Веднъж са намазани с блажна боя, втори път – с нещо като безир, ако се съди по разтворителите, с които успях да го отстраня, и трети път – с някакъв латекс. Перфектните сцени, супер професионално направени, бяха запазени, но не и орнаментите. Зад иконостаса неочаквано излязоха сцени, фриволно направени орнаменти. От тях виждах само това, което художникът си е начертал върху мократа мазилка преди да започне да ги изографисва. Реставрацията е моя интерпретация, тъй като информацията беше много малко – разполагах с едва 10 от 100%. И тъй като орнаментите бяха флорални, позволено е в реставраторската етика да се възстановят”, разказа още за работата си Николай Чергаров.
В храм „Св. Никола” реставраторът е нарисувал и един нов стенопис, който изобразява св. Йоан Рилски. Това се е наложило, тъй като в купола на десния кораб оригинално е нямало никакво изображение. „Там имаше само кръст, нарисуван с флорални мотиви, но дарителят Юлиан Манов, белоградчишкият епископ Поликарп и свещеникът на храм „Св. Никола” отец Иван Айдаров пожелаха да бъде изобразен св. Йоан Рилски, тъй като той е закрилник на град Дупница и на българския народ. Направих го в стила на старите стенописи, като, разбира се, аз не мога нито да използвам същите материали отпреди 200 години, нито да вляза в ума на тогавашните майстори”, разказва още художникът.
Николай Чергаров нарисува и новата икона на Света Богородица за храм „Св. Никола”, тъй като старата вероятно е открадната през годините на запустяване на черквата. Като дарение от него и семейството му, тъй като се казва Николай, Чергаров е реставрирал и старата икона на патрона на църквата – св. Николай Чудотворец.
Останалите запазени стари икони са на Иисус Христос, св. Йоан Кръстител, св. Петър и Павел и св. Димитър Солунски. Те са реставрирани от Елена Гюлеметова. Всички икони, включително патронната на св. Николай, датират от периода 1860 – 1886г. Те също са рисувани от представители на Самоковската живописна школа.
Припомняме, че спомоществовател на реставрацията на иконите и стенописите, които са художествен паметник на културата, както и основен дарител на цялостното обновяване на храм „Св. Никола”, е Юлиан Манов. От Църковното настоятелство благодарят и на всички останали по-малки дарители, с които са обезпечени немалка част от възстановителните дейности в най-старата дупнишка черква, която отваря отново врати за миряните на 20 април.
