Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854.Според евангелските текстове Йоаким и Анна били много щедри и милосърдни, но нямали деца. Освен личната си мъка, те понасяли и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. Въпреки това те не губели упование в Бога.
На един от големите празници Йоаким отишъл в Йерусалим искал да принесе жертва на Бога. Първосвещеникът обаче му казал, че не е достоен заради греховете си, заради които няма деца. Йоаким се натъжил и отишъл в пустиняна, където прекарал 40 дни в пост и молитва. Вестта за тревогата на Иоаким стигнала в Назарет до Анна.Тя затъгувала дори повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им. Тя започнала да се моли още по-горещо на Бога като казвала – „Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!”… Ангел Господен застaнал пред нея и й казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.” Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.Така на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна. Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната смърт – на 25 юли. Света Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. За имен ден черпят Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка. В превод от иврит името означава “благодат”.
