Алцек Мишев е роден на 8 октомври 1940 г. в гр. Дупница и произхожда от видна фамилия. Той е български и италиански художник концептуалист. Придобива световна известност с пърформанса „Преплуване на Атлантическия океан“ (1979-1982) – след 3-годишна работа и 12 изложби между Милано и Ню Йорк. Следват пърформансите „Музика от небето“ (1979), „500 млади лица“ (1984), „Концерт за сопрано и оркестър на един художник немузикант“ (1989), „Настъпващата истина на чувството“ (2000) – проекти, които заслужено го нареждат сред 30-те най-значими европейски художници.
Алцек Мишев е далечен потомък на един от художниците, изографисали стенописите в църквата “Света Богородица” в Рилския манастир. В себе си носи творческия заряд на своя предшественик Иван Зографски. Неговата майка – Павлина Николова Делибалтова (03.05.1917-28.06.1983 г.) е завършила Девическа гимназия в гр. София, владеела е френски език, високо интелигентна и културна жена, домакиня. Тя е съпруга на Любомир Илиев Мишев, роден на 23.03.1917 г. в гр. Дупница, изключен през 1946 г. от Софийския университет “Св. Климент Охридски” като студент по право. Той е
един от създателите на Галеновата фабрика
в гр. Дупница от 15.08.1954 г., където е работил като икономист. Починал е на 23.04.1995 г. в гр. Дупница. Алцек Мишев има и двама по-малки братя: Илко, роден на 26.03.1944 г. в гр. Дупница, работил е като строителен техник в СУ “Хидрострой”; третият брат е Калин, роден на 26.12.1946 г. в гр. Дупница, художник. И тримата братя имат свои семейства, деца и внуци.
Определено можем да кажем, че фамилия Мишеви и Делибалтови са едни от най-стойностните дупничани. За тримата братя футболисти: Стоимен, Венцислав и Крум Делибалтови отделям специално внимание на стр. 281-283 в монографията си: “Моят 60-годишен живот в документи и снимки. Видни дупничапи през ХІХ и ХХ век”, Дупница, 2015 г.
Алцек Мишев е завършил Първа смесена гимназия в гр. Станке Димитров (Дупница), а на 29.06.1958 г. е получил свидетелството си с общ успех Мн. добър (4,86). От 1962 до 1967 г. следва в НХА живопис. През 1968 г. на държавния изпит получава оценка Добър (4,42). На 10 октомври същата година се дипломира, като общият му успех е 4,30. На 28 август 1971 г. той емигрира в Италия и живее в гр. Миланезе. (По изследвания на Иван Хаджийски.)
За Алцек Мишев има редица публикации в българския книжен и електронен печат. Националният всекидневник в-к “Труд” от 26 юни 1999 г. (събота), в брой 26 публикува статия с негова снимка под заглавие: “Алцек Мишев рисува с четка – диригентска палка”. Тази статия е от изтъкнатия български изкуствовед и талантлив журналист Ива Йолова. През есента на същата 1999 г. Алцек Мишев издирва художници и композитори, които в синтез или по отделно реализират неговия проект. За място на авангардната българска проява нестандартният български творец е предвиждал градовете Милано или Рим. Тази негова идея се е родила в края на войната в Косово. Самият Алцек Мишев с радост и гордост е открил в италианския печат анализи, според които България става “изключително важен европейски партньор след войната”, в заглавия я наричали дори “истинският победител”.
Алцек Мишев е искал да използва този интерес, събуден от политическите събития като културна инвестиция за бъдещето на страната ни. Според него тази изложба трябва да внушава “интелектуалната сигурност”, която идва от нас към Европа. Тази негова инициатива е получила подкрепата на тогавашния министър на културата Емма Москова и други представители на българската интелигенция. Новата амбициозна българска изложба Алцек Мишев е подготвил, по неговите думи: “новите българи”. В нея е трябвало да бъдат представени произведения, утвърждаващи една “радикална смелост, която не повтаря познати образци на модерното и постмодерното изкуство” и да се превърне в своеобразен посланик на младите ни творци.
Справедливо Ива Йолова определя Алцек Мишев като абстрактен художник у нас и в чужбина и по неговите думи той “започва да се ражда отново”. През 1976 г. видният критик и президент на няколко световни биеналета Акиле Бонито Олива го включва
сред 30-те най-известни художници на Европа
в книгата си: “Европа и Америка – различните авангарди”. В тази книга е включен и Христо Явашев – Кристо и авторът на книгата посочва двамата българи като едни от най-изтъкнатите авангардни творци. По-късно Алцек Мишев се сближава с френския изкуствовед Пиер Рестани, един от създателите на новия реализъм, съратник с колоси на изкуството като Салвадор Дали, Жан Тенгели и други световни имена. Самият френски изкуствовед Рестани е автор на много анализи и каталози за творчеството на Алцек Мишев. Той е осъществил в края на 70-те години на ХХ век грандиозен проект за размяна на художници между Италия и Канада.
Алцек Мишев е творил своите уникални акции и пеещи картини-спектакли в гр. Миланезе, Италия. Пред своята публика той музицира творбата си “Опит за автопортрет”, която художникът предвижда да представи в театър “Ла Страда” в Италия. (В-к “Труд” от 26.06.1999 г., брой 26.)
Изключителен интерес представлява разговорът на изтъкнатия български изкуствовед Руен Руенов с Алцек Мишев. Оригиналният и неповторим дупнишки художник е поддържал с него връзки от лятото на 1999 г. Той е подчертал, че е преплувал Атлантическия океан единствено заради изкуството. Поради изключителния интерес към този разговор, го препоръчвам на читателите на статията. Разпечатка от този разговор получих от самия Руен Руенов на 1 декември 2003 г. (понеделник вечерта) в гр. София. В Културния център на Франция в гр. София, имаше честване в памет на големия български художник Димитър Казаков – Нерон. Неговата първородна дъщеря Бисера Д. Казакова беше наша студентка от 1990 до 1993 г. по специалността “Трудово обучение и изобразително изкуство” в Учителския институт в гр. Дупница. На 2 юни 2003 г. посетих юбилейната изложба от картини на Димитър Казаков – Нерон в гр. София, в галерията на бул. “Георги Стойков Раковски” № 125. Проведох вълнуващ разговор с Бисера Д. Казакова и Георги Шапкаров, автор на книга под заглавие: “Паспорти на годините” за този велик български художник. На 1 декември 2003 г. бе прожектиран филм за Димитър Казаков – Нерон от френския художник и режисьор Жан Мари Дро. Той е подготвил и филм за големия дупнишки художник с национална и европейска известност Христо Христов – Йошката. (По изследвания на Иван Хаджийски.)
Алцек Любомиров Мишев е излагал свои произведения на централния площад в Милано (Италия), в Сан Франциско (САЩ) и другаде. Най-интересната негова творба е “Преплуването на Атлантическия океан”, която е метафора на неговия живот. През 70-те години на ХХ век той е участвал в 12 международни изложби и пърформанси. Никога не се е чувствал политически дисидент, а със заминаването си в Италия е намерил свобода за творческия си дух.
През 80-те години Алцек Мишев е станал известен, като е рисувал гигантски портрети върху рекламни билбордове. Като разбиране за буквена метафора са неговите проекти, които е реализирал в редица европейски градове: Гренобъл, Милано, Торино, Рим, Неапол, Болония и Флоренция. При едно от своите гостувания в България живописва и музицира пред публика творбата си: “Опит за автопортрет”.
Той се чувства дълбоко свързан с родния си град Дупница, поддържа постоянни връзки със своите роднини. На 19 октомври 2018 г. за огромния личен принос като оригинален и нестандартнен творец с национална и световна известност, Алцек Любомиров Мишев е удостоен със високото звание
“Почетен гражданин на град Дупница”.
Изкуствоведката Мариана Светославова, на 11.11. 2015 г., в портала “Култура.бг” е публикувала на 9 страници изключително интересната статия под заглавие: “Алцек Мишев: до авангарда и назад”. Той е автор на много статии, есета и няколко книги, сред които е книгата за своите пърформанси “Моите лъжи” през 1979 г. За него всяка изява в духа на авангарда е отлично оформена манипулация. Алцек Мишев и съпругата му Елеонора Ричи са имали много изяви в техния дом в палацо Теа в гр. Акуи, Италия. Не случайно художникът определя това място като фабрика за култура и със своята съпруга са провели множество концерти, срещи, събития и др. Най-големите италиански вестници са публикували статии за неговата дейност и с основание го определят като един от 30-те най-значими европейски художници. Гениалният и неповторим Алцек Мишев смята, че модерността е разрушителна. Днес Алцек Мишев работи в студиото “Октавия Теа”, което се намира в Милано, Италия (2018 г.). (alchetron.com) (По сведения от интернет и изследвания на Иван Хаджийски.)
На 9 април 2019 г. (вторник) проведох разговор по мобилния телефон с нашия изтъкнат съгражданин Алцек Любомиров Мишев. Той остана приятно изненадан от факта, че подготвям книга, посветена на дупнишките художници и подчерта, че това е един героичен труд от моя страна. В телефонния разговор заяви, че не желае да се пише за негови наследници и аз изпълнявам това негово лично желание. За пореден път изпълнявам своя свещен дълг като краевед изследовател на бившата Дупнишка околия (Дупнишкия край) и възкресявам много имена на починали наши изтъкнати художници. Алцек Мишев лично е познавал и е разговарял с Владимир Димитров – Майстора, Патрики Сандев, Димитър Топлийски и други видни дупнишки художници. Отново ще подчертая, че времето разпилява и заличава всичко и вярвам, че настоящата ми книга ще предизвиква у читателите духовно пречистване и възвисяване. Времето отмерва най-вярната и точна присъда над нашите думи и дела. Щастлив съм, че лично разговарях с един от най-талантливите дупнишки художници Алцек Любомиров Мишев.
На 9 февруари 2024 г. и през следващите месеци в гр. София и страната ще бъде прожектиран документален филм за Алцек Мишев.
Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател
