Отиде си Мария Грънчарова -дългогодишна учителка в Дупница! Тя е родена в началото на 20 век в един от най-големите стари дупнишки възрожденски родове- този на Васил Христов Бояджиев. Завършва основно образование в ОУ „Евлоги Георгиев”, средно в Девическата гимназия в града и висше в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Славянска филология”. 23 г. преподава български език и литература в ПГ „Христо Ботев” в Дупница като базова учителка на Институт „Тодор Самодумов”- София, и 15 г. в 7 СОУ „Св. Седмочисленици”-София, 3 от които МОН я изпраща като първата щатна учителка на българските ученици във Варшава. В 7 СОУ е учител -методист, назначена с конкурс. В Дупница и в София е пяла в ралични хорове, с които е участвала в редица фестивали, включително международни в чужбина.
Като учителка е обучила над 2000 ученика. Има над25 методически разработки, свързани с изучаваните от учениците от VІІ до ХІІ клас автори. Редактор е на помагала за учители и ученици. Преди няколко години написа и издаде книгата „Музикална Дупница” – за историята на музикалното дело в града, която бе преиздадена в съавторство с Димитър Младжов.
Мария Грънчарова има дъщеря – Светлана Грънчарова, която е инженер,и син Илко Грънчаров – художник-сценограф и преподавател. Живееше с децата си в София, но казваше, че сърцето й принадлежи на Дупница, без която не може.
Хората, които обичат и познават Мария Грънчарова, казват, че е жена с голямо сърце, голям човеколюбец и голяма личност!
Поклон!
