О.з. полковник Стоян Ушатов: Една стратегическа ракета струва 200-300 милиона, а един вирус може да убие самолетоносач с 5000 души екипаж в рамките на 10 дни за без пари

• В момента няма никаква система за сигнализация. Има само една стара дежурна в общината, която е на основата на радиорелейната връзка с Кюстендил, не знам дали работи

• Скривалищата в града са неизползваеми, но мазетата в цялото жк „Бистрица“ играят ролята на такива, както всяко строителство след 70-те години

О.з. полковник Стоян Ушатов е един от най-запознатите хора в Дупница, що се отнася до сигурността на населението. „Вяра“ го потърси, за да разбере какво се случва със скривалищата в града и дали българите знаят как да реагират при извънредни ситуации.

– О.з. полковник Ушатов, разкажете ни за скривалищата в Дупница.

– Те са били изграждани най-активно по време на бомбардировките. Не става дума за тези над Дупница, а за бомбардировките преди това. Използва се конфигурацията на терена. Има две при еврейските гробища, едно при старите гробища и едно зад Аврата, в близост до Градската градина. Скривалищата са конструирани в зависимост от това как е бил направен градът и настоящата конфигурация, за да може да се направят като тунел. Не са от типа скривалища, които се правят сега, но е имало възможност първите постове за наблюдение да дават информация бързо. Доколкото знам, по-късно през годините тези скривалища са били използвани за складове. И по-специално, когато работех към общината за сигурността на информацията, правихме преглед. Това беше в периода 2009-2010 година. Оказа се, че при едно от тях има свлачище и входът беше затрупан с камъни. За тях отговаря общината. Дълги години имаше Гражданска отбрана и преди това именно тази институция отговаряше за тях. Те бяха директно към кметството. След 1990 година се създаде едно Министерство на извънредните ситуация. Убеден съм, че много от общините нямат представа за гражданската отбрана.

– А ако някога има нужда, къде биха се спасили дупничани?

– Така или иначе в тях не можеш да скриеш там 50 хиляди души. Но при една бомбардировка трябва да спасиш колкото можеш хора. По архитектурен план всички новостроящи се сгради имат сеизмична колона за земетресенията. Задължително имат „изпълнение“ така, че всички мазета да са под формата на скривалище. На прозорците има едни железни капаци, които се стягат и затварят отвътре. Вътре трябва да има и вентилационна инсталация, и то не само на ток, а да може да се регулира и ръчно. Ако пък въздухът е заразен, трябва да има и филтри. Така че цялото жк „Бистрица“ например мазетата им са форма за скривалище, защото отговарят на подобни условия. Става дума за всяко строителство от 70-те години на миналия век насам. Сега дори да строиш и къща, трябва да имаш сеизмична шайба и усилени стени.

– А има ли в Дупница система за сигнализация при евентуални извънредни ситуации?

– Последните акорди, свързани с това, са на 2 юни, когато се пускат сирените. Но е ясно за всички, че сега скривалищата например са неизползваеми. Хората не знаят сигналите. В момента няма никаква система за сигнализация. Има само една стара дежурна в общината, която е на основата на радиорелейната връзка с Кюстендил. Не знам дали работи, но държим някакви бройки като дежурни, но нищо друго. Освен това, че имаше такъв отдел за гражданската отбрана, имаше такава във всяко предприятие. Там за всеки работник и за семейството му имаше противогази. Предприятията правеха редовно учения за евакуация. Имаше носилки, шини и всякакви други материали, които биха помогнали. Конкретно в бившия обувен завод, оттам се извадиха толкова много превързочни материали, противогази, наметала. Дори учеха хората какво да правят при атомен удар. Защото дори само да погледнеш към него, ще ослепееш, въпреки че е на 100 километра от теб. Обучаваха ги как да легнат на земята, да се покрият и да се пазят. Имаше наметала от един специален материал, които се разтварят от един път и те покриват целия. Но всичко това се унищожи. Общината също имаше склад. Това беше в мирен период по времето на социализма. Това си беше най-мирният период. Но дотогава в сила беше подготовката за една химична и биологична война. Защото тя е най-евтина. С един вирус можеш да унищожиш много. Ето, сега, както е този вирус, може да унищожи един самолетоносач заедно с 5000 души екипаж в рамките на десет дни. А този вирус може например да ти струва 10 лева. А една стратегическа ракета струва например 200-300 милиона. Оттам войските си правят концепцията. Така преди години много страни се готвеха за тази химическа война. Ето, например американците опожариха и изгоряха земята във Виетнам. Там, за да се посади нещо, трябва да обърне с един метър. Подчертавам всичко това, за да се знае как всички се готвеха за подобна война. Правеха много занятия. Общината също организираше теоретични занятия.

Всяка година се представяше пред военноотчетно бюро кои длъжности трябва да бъдат освободени. Също така се подчертаваше кои пък имат важни задачи, свързани с тази гражданска отбрана. В нея влизаше и един класификатор на опасните производства. Там четирите степени на бойна готовност са: постоянна, повишена, опасност от война и война. При постоянната гарнизоните се намират на места, общината има едно дежурство, проверява се линията и т.н. Но щом е повишена, започват елементарни подготовки. Една от тях за Дупница например бе до коя степен може да започне изпускането на язовир „Дяково” до безопасно ниво. А за колко време той ще изпуска, ако е пълен догоре? Това са 32 дни. Не може нещата да станат внезапно. Много отговорни фактори не знаят нищо от това. Навремето не знаеха, че едно от опасните производства беше месокомбинатът. Защото там имаше амоняк с тонове. Не знаеха, че една от опасните местности беше отворът в бактериологичната обработка на отпадъчните води на пречиствателната станция. Там се отделяше някакъв метан, който моментално блокира цялата дихателна система и човек веднага умира, няма начин на спасение. И всички тези производства се водеха на отчет в общината. Мисълта ми е, че всичко се гледаше от общината и задължително се спускаха отгоре, както е при военните. Ти си кмет например, идва ти пакет и парола. И там ти пишат например, че има земетресение от 7-а степен. Какво ще прави общината дори при по-ниските степени…

– Докато сега казвате, че вече няма подобна организация у нас?

– Няма нищо. Много хора не знаят какво е опасното производство изобщо. Например опасно ли ще бъде, ако някои от шивашките цехове се запалят? Аз не мога да кажа. Но има специалисти, които знаят и могат да обяснят какви газове се отделят при горенето на различните материали. И всичко това трябва да се знае от различните институции. Те затова са там, а не за други неща.

– Значи държавата ни не е готова за евентуални бедствия и кризисни ситуации?

– В сферата на защитата на населението като цяло не е готова. В това число слагам всички вредни производства, бедствия, аварии и земетресения. А отпуснатите пари някои си ги присвоиха и сега не могат да бъдат намерени. 500 милиона лева за обезопасяването на язовирите – не се знае къде са. Всяка една община има сключени договори с частни фирми, които имат техника. Трябва да има багерист, булдозерист, водоноски и много други. Тези хора са отчислени от запаса и при ситуация те трябва да бъдат мобилизирани на основата на заповед на кмета, когато има частична или постоянна извънредна ситуация.

– Какво според Вас трябва да се направи в тази насока?

– Трябва да се направят военизирани учебни заведения. Тук говорим за опасни военни ситуации и да има подготвени кадри. Например в нашия регион стената на язовир „Дяково” не може да падне. Защото водата не я блъска, а лежи на нея. Но тя може да бъде разрушена с ракетен ядрен удар. А ние не знам тази маса вода докъде може да стигне в Дупница. Едни казват до Градската градина, други казват до площада. А всичко друго си отива. Разбира се, трябва и всеки един българин да има поне елементарни познания и да знае как да действа при бедствия и всякакви непредвидени ситуации. Ще ви дам един пример. През пролетта на 1977 година, когато учех в Москва, бях в хотел „Русия“. Тогава се запалиха 2-3 етажа. Загинаха много хора, загина и един българин от задушаване, който беше заместник-министър на търговията. Нито един японец, а там бяха доста от тях, не загина. Намериха ги във ваната. Покрили се с одеяла и пуснали душа да им тече отгоре. Това ги беше спасило от задушаване. Казвам това, за да се добие представа как ги обучават в Япония още от малки деца. Те знаят как да действат при всеки подобен случай и да няма паника. А ако отидем в нашите училища, дали директорът знае какво да прави? След това учителите запознати ли са? Учениците дали редовно правят подобни обучения? Нашите деца не знаят как да действат при извънредни ситуации. Помислихме си, че животът е рай и никога няма да има нито бедствия, нито войни. Според мен трябва да започнем да обучаваме всяко дете как да постъпи. Дано тези знания никога не им влязат в употреба, но трябва всеки един от нас да има подобна подготовка.

Димитър ИКОНОМОВ