България води преговори с ЕК за въвеждане на еврото като паралелна валута по сделки през 2024 година
Минимална заплата от 780 лева, 3% бюджетен дефицит, по-високи пенсии. Финансовият министър Асен Василев представи основния финансов закон на държавата – проектобюджета за тази година.
“Не е нормално да се приема бюджет в средата на годината – това прави приемането на бюджета от една страна по-лесно, тъй като виждаме какво се е случило първите 6 месеца, но от друга страна създава непредвидимост за фирмите и за гражданите”, коментира Асен Василев.
Макар с огромно закъснение, финансовият министър заяви, чепредложеният бюджет е насочен към хората и бизнеса.
“В бюджета е напълно осигурено увеличението на пенсиите, спазвайки швейцарското правило. Също така са осигурени средствата, за да се запази политиката – учителските заплати да бъдат 125% от средната работна заплата, като тази политика се запазва. Запазени са средствата по всички други социални програми, като част от тях са увеличени, с оглед темпа на инфлацията и ръста на минималната работна заплата от 710 на 780 лева. Има 111 млн. лева повече във връзка с новия размер на линията на бедност за 2023 година, който тази година е 504 лева”, обясни Василев.
Данъците няма да се вдигат. “В бюджета е запазена текущата рамка на данъчните ставки, единствено намалената ставка на газ се вдига на 20%, след като се успокоиха международните пазари”, допълни финансовият министър.
Заложеният дефицит е съобразен с критериите за еврозоната. “Трите процента дефицит не са самоцел”, категоричен е Василев.
Той разчита на по-голяма събираемост. “Има значително затягане на контрола свързан с декларирането на доходи, с възможността на НАП и митници да правят проверки и предварителен контрол”, добави министърът.
Рекордните близо 8 милиарда лева са заложени за капиталови разходи. “Това в краткосрочен план може и да зарадва един министър на финансите, тъй като има по-малко разходи, но в дългосрочен план е пагубно за държавата, защото не се реализират”, обясни още Василев.
Минималната заплата да стане 50% от средната е заложено в 3-годишната програма на правителството и се очаква това да се случи от първи януари догодина.
България води преговори с ЕК за въвеждане на еврото като паралелна валута по сделки през 2024 година. Това се разбра в сряда от отговори на финансовия министър Асен Василев, който официално представи проектобюджета за 2023 г.
На практика, ако Брюксел и Европейската централна банка дадат “зелена светлина”, физическите лица в страната ще имат възможност на доброволен принцип да реализират сделките си или в левове, или в евро. Такъв механизъм вече прилага Черна гора.
Източници на Mediapool посочиха, че се преговаря още от началото на следващата година паралелните цени в евро да се появят и в търговската мрежа и гражданите сами да правят избор в каква валута да плащат. На практика Министерството на финансите се готви да приложи доста по-рано тази мярка, защото едновременните цени и в евро и в лева са задължителни в първите месеци след окончателното приемане на България в еврозоната.
Текат преговори с ЕК и ЕЦБ
Оказа се, че България вече води преговори за въвеждането на еврото като паралелна валута, като Василев не пожела да разкрие подробности по тях.
“Нека да си проведем всички разговори с Европейската централна банка и ЕК и ако има промяна по плана за еврото, тя ще бъде своевременно коментирана”, каза Василев.
Той обаче детайлно обясни какво означава еврото у нас да се прилага като паралелна валута.
“Знаете, че в България в момента фирмите могат да извършват сделки в евро. Но физическите лица нямат право да извършват сделки в евро, както и да си получаваме заплатите в евро. Знаем, че има държави както е Черна гора, която всъщност позволява на доброволен принцип тези сделки да се извършват. Т.е. ако две лица искат и могат да извършват сделки в евро, това да могат да го направят, без държавата да ги ограничава. В момента сделките, които са на физически лица като крайни продажби, заплати по закон се извършват само в левове”, разказа Василев.
Преди ден Василев посочи, че в момента бизнесът губи 1.5 млрд. лева годишно от такси за трансакции и затова е важно приемането на страната в еврозоната.
Василев не изясни дали еврото ще е равностойно на лева законно платежно средство за всички операции.
В сряда Василев посочи, че България в момента отговаря на два от трите критерия за приемане на еврото. Покриват се критериите, свързани с до 3% дефицит и критерият, свързан с дълга.
“Критерият, свързан с инфлацията, започваме да се доближаваме, но там е въпрос, както беше и при Хърватска, кои държави ще бъдат извадени като изключения спрямо другите държави”, уточни министърът на финансите.
