През есента на 1902 г. Върховният македоно-одрински революционен комитет (ВМОК) предприема въстаническа акция в Горноджумайско с цел да предизвика дипломатическата намеса на великите сили за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор за реформи и автономия на областите, населени с християни в Османската империя.
От лятото на 1901 г. ръководителите на ВМОК започват да изпращат чети в Македония, за да подготвят населението за въстание. Ръководителите на ВМОРО се противопоставят на тази акция, тъй като външнополитическата обстановка е неблагоприятна и условията за въстание не са назрели. През лятото на 1902 г. в Горноджумайско, Петричко, Мелнишко и Малешевско навлизат чети на ВМОК, за да осигурят база за въстанието. В Костурско навлиза чета, ръководена от полк. Янков, но опитите му да вдигне въстание завършват с неуспех поради противодействието на местните ръководители на ВМОРО, които преценяват, че населението не е подготвено и акцията е предварително обречена.
В края на август и началото на септември 1902 г. ВМОК съсредоточава в Петричко четите на офицерите Петър Дървингов, Тодор Саев, Йордан Стоянов, Софрони Стоянов, Владимир Каназирев, Димитър Думбалаков и Константин Кондов под общото командване на ген. Цончев и Стефан Николов. Предвидени са партизански бойни действия. Като главен обект за атака е избран град Горна Джумая. Бойните действия започват в село Сърбиново /дн.Брежани/ на 23 септември. Същия ден въстават Железница и Градево. Тъй като атака в Горна Джумая не се осъществява поради несъгласуваност в действията на отделните чети, Петър Дървингов и Борис Сугарев с четите си се прехвърлят в Разложко. При с. Добърско влизат в бой с турски части. След сражението четите се отправят към Малешевско с цел да вдигнат въстание и да подпомогнат Й. Стоянов и П. Давков, които се сражават с турски части от Кресненския гарнизон. Няколко по-малки сражения има в Рила, край с.Бистрица под командването на ген. Ив.Цончев. Под натиска на великите сили българското правителство е принудено да затвори българо-турската граница, поради което бойните действия са прекратени.
По време на Горноджумайското въстание се водят 19 сражения с турски войски в Горноджумайско, Мелнишко, Петричко, Малешевско, Разложко и Струмишко. Опожарени са 34 села, извършени са масови насилия и убийства, над 2000 българи напускат родните си места и се заселват в свободното Княжество. Въстанието се оказва пагубно и за комитетската мрежа на ВМОРО, разкрити и разбити са много от каналите й. Така създадената обстановка ускорява подготвянето на общо въстание в Македония и Одринско през 1903 г.
Снимката е от фонда на РИМ-Благоевград – ген. Цончев, Хейл, Тагарев и Николов.
