Доайенът треньор на националния отбор по приложно колоездене Пенчо Пенев от Шишковци 22 години неуморно изгражда състезатели, които печелят множество награди
Милчо Спиров,
бивш директор на СПТУ по механизация
През далечната 1983 г., на 5 юли с решение на бюрото на ЦС на СБА се създава републикански шампионат „Младежта за безопасността на движението“. Сигурно не са малко хората, които се питат що за спорт е това, как протича едно състезание и доколко е подходящо за техните собствени деца и внуци. За отговор на тези въпроси потърсих моя братовчед и колега учител-заслужилия треньор по Приложно колоездене и заслужилия деятел на СБА Пенчо Пенев от гр.Кюстендил. Неговата известност като треньор по Приложно колоездене е не само в нашия окръг и държава, но и далеч извън пределите на България. Още с влизането в дома на Пенчо ме впечатлиха многото разнообразни купи и медали, грижливо подредени по мебелите в хола. Изящно изработени от метал, дърво и оловен кристал, те допълваха интериора на красиво подредения дом . С особена гордост Пенчо ми показа медалите от международните състезания в Латвия, Унгария и Чехия ,златната значка-„Заслужил деятел“ на СБА и картата „Заслужил треньор“.Похвали се ,че неговата състезателка Славяна е станала Европейска шампионка и е получила лична награда от министър-председателя Симеон Сакскобурготски. Дейността му като треньор започва през 1986 г., когато е назначен на работа като преподавател по руски език в 3 ОУ “Марин Дринов“ гр. Кюстендил . Там той регистрира клуб под шапката на СБА, а състезателите „набира“ от улиците на града. Убеден в полезността на този спорт за подрастващите, той не жали време и лични средства за развитието му в кюстендилския край. Сега е на 87-годишна възраст и продължава активно да участва в живота на този спорт, макар и не вече като треньор, а като главен секретар. “Всичко е в ръцете на треньора“, разказва Пенчо. И допълва: „ако той се захване сериозно, внимателно подбере деца с качества, обичащи труда ,за да научат трудната теория, със силна воля ,за да имат търпението да усвоят всяко практическо упражнение,тогава трудът се увенчава с успех“.
Пенчо категорично заяви, че това е единственото състезание в света, при което състезателите се обучават как да запазят своя живот и живота на другите участници в движението по пътищата. Ето защо този спорт е толкова важен и значим. Свидетели сме на нестихващо безобразие по пътищата на България. Наскоро и главният прокурор, и предишният министър-председател изразиха, че обявяват „война„ на нарушителите на правилата за движение. Но не е ли по-добре с прилагането на превантивните мероприятия от този спорт да намалим или премахнем всякакви пътно-транспортни нарушения?
Какво представлява този спорт?
За да стигнат децата до практическите състезания , се изпитват тестово с въпроси от Закона за движение по пътищата (същите въпроси са залегнали и в изпитния формат за придобиване свидетелство за правоуправление). След това практическата състезаниепротича на три етапа:
I-етап-управление на велосипеда в детско автоградче или реална пътна обстановка с регулировчик и пътни знаци и светофарна уредба.
II-етап-управление на велосипед в площадка с подредени различни препятствия.
III-етап- техническо владеене на велосипеда.
IV-етап(най-важния)-изпитване на състезателите теоретически и практически по прилагането на първа медицинска помощ.
Пенчо със задоволство сподели, че през всичките тези години на упорит труд неотлъчно до него е била и съпругата му Маргарита. Като медицински работник тя е участвала в оказването на първа медицинска помощ по време на провежданите състезания. Благодарих сърдечно на семейство Пеневи за изчерпателните отговори, предоставените артефакти и голямо гостоприемство.
Напуснах дома им дълбоко развълнуван и впечатлен. Кое е карало този високоинтелигентен човек – висшист, учител и директор да посвети голяма част от живота си на децата с възраст 10-15 години? Явно това е голямата му любов към тях и осъзнатата потребност да окаже помощ за физическото им развитие, превенция в опазване техните животи, да изгради качества на взаимопомощ и работа в екип. Разбрах, че му се е налагало със собствени средства да обезпечава участието на отбора. Да шофира по цели нощи с личния си автомобил, карайки своите любими състезатели за поредното национално състезание по приложно колоездене. Напълно заслужени са многобройните му награди и отличия за безкористната и всеотдайна треньорска дейност. Да пожелая в бъдеще много такива всеотдайни треньори да последват неговия пример. Гордея се с моя връстник и братовчед за достойно извървяния от него житейски път.
Повече за спорта прочете тук https://www.sba.bg/snews/view/400
