С въглен в ръка 17-годишна ученичка от Дупница съживява образите на Паша Христова, Невена Коканова и ген. Георги Тодоров

Пламена Георгиева печели национални конкурси, има последователи в Инстаграм и изпълнява поръчки

Талантливата единайсетокласничка се вдъхновява от българската история и култура, в свободното си време чете Стивън Кинг 

Пламена Георгиева е родена на 16 септември 2004 г. в Дупница. Учи в СЕУ “Св.Паисий Хилендарски”, в испанска паралелка с класен ръководител Людмила Темелакиева.

17-годишната дупничанка е сред изявените таланти в областта на изобразителното изкуство и най-вече графиката. Нейни рисунки са печелили призови места на национални конкурси като “Нарисувай ми делфин”, “Рождество Христово”, “Трифон Зарезан” , “Моят любим герой от книга”, “Наследството на траките”. 

През май 2022 г. единайсетокласничката участва в проект за паметник на ген.Георги Тодоров. Инициативата е на клуб “Историка” към СЕУ “П.Хилендарски” с ръководител Маргарита Сапунджиева.

Светлана ВИДИНСКА

Пламена, кога започна да рисуваш?

Рисувам откакто се помня. Знаех от малка, че това ме прави щастлива. Рисуването е любимото ми занимание в свободното време. Няма как да се занимавам само с него, защото все още уча – сега завърших единайсети клас.

Помниш ли каква беше първата ти картина?

Да – това беше един автопортрет. Не мисля, че го пазя. Нарисувах го, когато бях около десетгодишна.

Много хора обичат да рисуват, но малко от тях стават художници. Ти как развиваш таланта си?

Като чета за големите художници и се интересувам от творчеството им. Имам списания за изобразително изкуство и често ги прелиствам.

Обичаш да рисуваш човешки лица и фигури, защо?

Аз харесвам реализма. За мен е голямо удоволствие да пресъздам един образ и да “уловя” приликата с оригинала. Може би затова много често рисувам портрети.

Сред най-сполучливите ти портрети са тези на Невена Коканова и Паша Христова. Защо ги нарисува, с какво те впечатлиха те?

Преди време чух една песен на Паша Христова – “Остани”. Много ми хареса, тя е великолепна певица. Имала е талант и харизма. Така се роди идеята да я нарисувам, защото исках повече хора да си спомнят за нея. А Невена Коканова, освен че е дупничанка, е сред най-красивите българки. В часовете по литература учихме “Крадецът на праскови” и това послужи като един вид вдъхновение. Най-напред нарисувах една от сцените във филма – Невена Коканова и Раде Маркович. После направих още един портрет, по слабо известна нейна снимка.

Кои други известни личности са ти служили за вдъхновение?

Много са, но бих посочила генерал Георги Тодоров, който е почетен гражданин на Дупница и патрон на едно от читалищата града. Щастлива съм, че участвах в проекта за негов паметник на нашия училищен клуб “Историка”. Вложих много труд в тази картина, внимание към детайла, и в крайна сметка съм доволна как се получи.

Често твоите творби са завръщане в миналото. То повече ли ти харесва от настоящето?

Може би защото уча в паралелка с такъв профил, историята ми е страшно интересна. Желанието ми е чрез моите картини да се популяризират лицата на България, традициите и обичаите. Участвала съм в конкурси на тема Трифон Зарезан, наследството на траките и др. Преди всеки такъв конкурс гледам филми, предавания, чета много, и едва след това хващам молива. По този начин искам да покажа любовта си към България.

Откъде идва това родолюбие?

От училище. Г-жа Маргарита Сапунджиева, която преподава по история, e истинско вдъхновение за мен. С нея правим различни проекти, а уроците са много увлекателни. Тя е успяла да “запали” по предмета си не само мен, а много ученици. 

Разкажи повече за твоята техника на рисуване, с какви материали работиш?

Моята стихия е графиката. Използвам графитени моливи и въглен. Няма никакво значение коя марка са или на кой производител. Рисуването с въглен е доста лесно според мен. Понякога рисувам и с акварелни бои, но честно казано в графиката се чувствам по-уверена, там съм в свои води.

Кой е любимият ти художник?

Владимир Димитров-Майстора. В неговите картини е показана най-добре българската красота. Виждала съм на живо графики на Майстора – в една изложба тук, в Дупница. Толкова са впечатляващи… Усещането да се докоснеш до един гений е велико. 

Рисуваш ли картини по поръчка?

Да, дори имам своя страница в Инстаграм (Линк към страницата – ТУК ) Правя предимно портрети. Първата ми поръчка беше за един Никулден – нарисувах рибар с уловен от него шаран. А последната ми поръчка засега е портрет на една двойка.

Имаш ли любимо място, в което се раждат най-добрите ти шедьоври?

Любимото ми място за творене е вкъщи. Рисувам докато гледам филм, слушам музика или докато съм на двора… Преди време гледах един документален филм за нестинарството. Много се впечатлих от видяното, макар че ми стана мъчно, че този риутал постепенно отмира. Впоследствие нарисувах “Нестинарски танц” – картината, с която участвах в конкурса “Наследници на траките” 2022.

Коя е най-ценната награда, която си спечелила досега?

Най-ценната награда е радостта на семейството ми, когато им покажа някоя нова рисунка. Спомням си, че когато участвах в изложба на тема любим герой от книга, децата, които дойдоха да я разгледат, казаха, че рисунката ми е страхотна – това също е безценно за мен. Тук е мястото да кажа, че в Дупница има безкрайно талантливи млади художници. Виждам прекрасни картини на всяка изложба, в която взимам участие.

Искаш ли да се развиваш в бъдеще с това изкуство?

Непременно! Мечтата ми е изобразителното изкуство да е част от моята професия някой ден.

С какво обичаш да се занимаваш, когато не рисуваш?

Обичам да чета. Много харесвам трилърите на Стивън Кинг. Класическата литература също е сред любимите ми четива.

Ако трябва да нарисуваш живота си в момента, как ще изглежда?

Със сигурност ще бъде цветна картина, и то много красива. Мисля, че трябва да се радваме на това, което имаме. Животът е един и какво по-хубаво от това да му се наслаждаваме.

Какъв е твоят съвет към младите творци в България?

Никога не се отказвайте! Дори когато ви казват, че “художник къща не храни”. Не ги слушайте, не е така. Дайте възможност на таланта си да заблести.