Работодателите искат всяка държава сама да си решава
Евродепутатите одобриха мандат за започване на преговори по директива, която ще гарантира на всички работници в ЕС справедлива и адекватна минимална работна заплата. Проектът има за цел да определи минимални изисквания, за да се гарантира доход, който дава възможност за достоен стандарт на живот на работниците и техните семейства.
Парламентът настоява да бъде засилен и разширен обхватът на колективното договаряне, като бъдат задължени държавите членки, в които по-малко от 80% от работниците са обхванати от тези споразумения, да предприемат активни стъпки за насърчаване на този инструмент.
Според едно от предложенията минималната работна заплата трябва да бъде равна на 50% от средната работна заплата за страната. Например – ако за третото тримесечие в България средната работна заплата е изчислена на 1520 лева, минималната работна заплата по европейски правила би трябвало да бъде около 760 лева на месец. Към момента тя е 650 лева. От КНСБ подкрепят европейските предложения. Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира:
“В края на 2025 година очакваме да стигнем 67% от средноевропейските доходи, сега сме на около 55%. Това означава, че минималната работна заплата трябва да расте с около 100-120 лева годишно.”
Работодателите обаче искат всяка държава сама да си решава, защото има достатъчно национални особености, с които такова решение трябва да се съобрази. Предложението и на Европа, и на КНСБ минималната работна заплата да е половината от средната за страната не се харесва и на Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика:
“Минималната работна заплата има директен ефект върху средната работна заплата. Да се свържат с още един механизъм за вътрешно рефериране, е голяма грешка и може да се окаже изкуствено захранване на самите заплати.”
Иван Нейков, директор на Балканския институт за труда и социалната политика, коментира, че макар ЕС да е един от най-богатите региони в света 95 милиона европейци живеят в риск от бедност:
“Социалната сфера е сферата на споделената компетентност на ЕС, а именно всяка държава решава за себе си и в някои случаи ЕС би могъл нещо да направи, т.е. да има някакви правомощия за създаване на регламенти. Чисто управленски европейската минимална работна заплата би трябвало да се реализира поетапно, а не изведнъж.”
Над 15 години Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови възнаграждения в страните членки, опитвайки се да намери баланс между защитата на работниците, спазването на принципите на конкуренцията и социалната справедливост. Европейският парламент даде зелена светлина за започване на преговори със Съвета по директива, която ще гарантира на всички, работещи в ЕС, справедлива и адекватна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде приета през второто полугодие на следващата година.
