Рилският манастир се превръща в българския Йерусалим. Светата обител става духовна опора за народа през петвековното турско робство. Уставът и богослужението в нея служат като образец за останалите манастири по българските земи. 550 години от пренасяне на мощите на свети Иван Рилски отбелязаха в Рилския манастир. Събитието съвпадна с един от най-светлите празници за християнската църква, Денят на светите апостоли Петър и Павел, чието име носи храмът, посрещнал за първи път тленните останки на светеца след пренасянето им от старата българска столица – Търново. Тленните останки на светеца, наречен Чудотворец заради дарбата му да лекува, са били пренесени от старата българска столица Търново. За една нощ те са положени в църквата на метоха „Орлица“, преди да бъдат пренесени за вечен покой в Рилския манастир. Годината е 1469-а. В тъмната нощ, която остава една от най-светите за християнството, монасите, развиващи духовенство в Рилския манастир, тайно преминават през планината. Църквата, която носи името на апостолите Петър и Павел, по това време е схлупена и едва забележима. Фреските и иконите в нея обаче носят чудодейна сила, разказва историята на християнството. Мощите на светеца чудотворец са били поставени в притвора на храма. В Рилската света обител почитат през годината в три дати светеца Чудотворец. На 18 август, 19 октомври и 1 юли. /БГНЕС
