На 29 септември се навършват 61 години от смъртта на един от най-големите български художници, Владимир Димитров-Майстора. Той издъхва след тежко боледуване в столичната Военна болница.
Погребват го набързо и тайно в Софийските гробища. Един шишковец обаче научава за конспиративната акция. Цялото село, което зографът нарича “сърцето на рая”, въстава бурно. Жителите му настояват последният дом на забележителния им съселянин да бъде в тяхното село. Напразно.
Протестът им остава без последствия. Но хората от Шишковци, въпреки неравната битка с институциите, не се предават и нито за миг не се отказват от справедливото си искане.
Стига се дотам първият човек на държавата Тодор Живков да реши кой е крив и кой прав. Той вика при себе си доцент Табаков, човекът, който до последния ден е бил до художника. Лекарят потвърждава, че пред него той е споделил желанието си последният му дом да да бъде погребан като най-обикновен човек в селските гробища и да засадят две дървета от двете страни на плочата му.
Днес гробът на Майстора е в центъра на селото и две овошки наистина се издигат над него.
През 1970 година на площада в Шишковци е издигнат солиден паметник на човека, прославил селото им чак до Америка. Четиридесет години по-късно една нощ монументът изчезва. Разследването показва, че е вдигнат с кран само за пет минути, а после е нарязан на осемнадесет парчета. Похитителите се укриват, а селото посърва. Жените, някои от които и негови модели, плачат, докато гледат стърчащия гол постамент.
Държавата остава безучастна към молбата монументът да бъде възстановен. Помощ не иде отникъде. Тогава нужните 29 000 лева шишковци събират сами. Вадят ги от скромните си спестявания. Кой колкото може. Помага и местен бизнесмен. Откриват отливките, от които паметникът е бил направен. Когато бронзовият Майстор отново се връща при хората си, щастливите мадони целуват ръката му.
За хората от Шишковци Владимир Димитров е светец.
Нямало по-голяма обида за всеки от тях, ако на празник той не мине през дома им. Затова в такива дни Майстора тръгвал от единия край на селото до другия и влизал във всяка къща. Прибирал се чак привечер. Не пиел, само докосвал с устни чашата. Ако някога откъснел чепка грозде от някое лозе, Владе после непременно намирал собственика, за да му го плати.
Рисувачо, както го наричали, избирал моделите си сутрин, като заставал в центъра на селото и спирал отиващите на полето жени.
– Колко ще ти даде чорбаджията днес – питал.
– Десет лева – отвръщали му.
– Остани да те рисувам и ще ти платя двойно.
Така и ставало. Като награда моделът получавал една рисунка. След време мадоните решили да ги съберат и подредят в постоянна експозиция в селското читалище. Когато някой нахлул и откраднал една от рисунките, всяка си прибрала униката и галерията опустяла.
Пред друг един голям български художник и негов приятел – Васил Стоилов, Майстора разказва как нарисувал веднъж чепка грозде. Оставял платното настрани да съхне. По едно време чува почукване. Обърнал се и изумен видял врабчета да кълват зърната на картината.
За странностите на Майстора се разказват легенди.
Той е бил пълен вегетарианец и аскет. Нямал никакво отношение към материалното. Картините му се продавали скъпо, печелел добре, но раздавал парите на бедните. След като умрял, в джоба му намерили само десет лева.
Веднъж тръгнал с приятеля си, известният художник и карикатурист Стоян Венев, от Кюстендил за София. Докато чакали влака на гарата, ги наобиколили просещи деца. Майстора започнал да раздава на всеки по нещо, докато накрая установил, че не са му останали пари за билет. Тогава под предлог, че има важна работа, отложил пътуването.
Майстора категорично отказвал да живее в София. В Шишковци негов благодетел става най-богатият човек на селото – Антон Виячев.
Той бил построил местната гара, но живеел в скромна къщичка. Някогашният учител, овощар и народен представител един от първите познал в момчето от Флорош гения. Благодарение на него вече утвърденият художник пътувал до Париж и Милано, където картините му се продавали още с отварянето на галериите. На изложение в Брюксел той показал портрет на момиче от Шишковци, бисерът в творческата му корона.
Така се родила легендата за “Българската Мадона“.
Антон Виячев издига в Шишковци голяма красива къща, която предоставя за жилище и ателие на Майстора. Днес тя е музей. В него се съхраняват документи, рисунки, четките на Майстора, тамбурата, единият от трите му костюма, леглото, на което е спял, възглавницата, пълна със слама, триножникът и палитрата.
Най-голямата колекция от картини обаче се намира в Кюстендилската галерия, която носи неговото име. Според специалистите те нямат цена.
