Нека се раждат и остават светла диря повече такива учители като Агница Георгиева от Тютюневия техникум в Дупница
24 май ни връща назад , в годините на младостта…Това написа в свое писмо до в. “Вяра” 75-годишната Снежинка Стойкова. Тя сподели спомени за любимата си учителка Агница Георгиева от Тютюневия техникум в гр. Дупница. Ето какво разказа Снежинка Стойкова:
В една от народните песни се казва:“Младоста минава бързо като песен…“. След 2-годишно прекъсване затворените пенсионерски клубове отново отвориха врати. Възобновиха се приятелски разговори, споделени радости и мъка и много скъпи спомени. С нищо незабравими и неподменени остават спомените ми от ученическите години. Те ме топлят и връщат в годините на младостта,зареждат ме с ентусиязъм и мечти за щастливи дни.
С нетърпение очаквах да завърша прогимназиалното си образование в с. Невестино, само на два-три километра от моето родно село Четирци.
Основният поминък на семейството ми беше тютюнопроизводството. Макар да е потребен много непосилен, изтощителен труд, ние бяхме така свързани с тази култура, че аз смятах това за професия, която не всеки може да усвои и обикне.
Като дете с родителите си участвах в отглеждането на разсада, при беритбата, низането, калъпенето и всички други технологични операции. Мечтаех да завърша тютюневото училище в Дупница, където учениците ползваха пансион и безплатна храна в стола. Бях приета. През учебната 1962/63 г. бяхме в трети курс, а директорът на училището – другарят Попов, ни съобщи, че ще дойде за учител по български език млада учителка, завършила тази година държавния университет, специалност Българска филология, от Дупница, само няколко години по-възрастна от нас. Името й беше Агница Георгиева, стройна, висока, с естествено къдрава коса, миловидна и с пленяваща усмивка.
Когато дойде за пръв път в нашия клас, тя каза: „В този час ще се запознаем с творчеството на един наш възрожденец – Добри Чинтулов. Предполагам, че сте слушали или пели песните му „Стани, стани, юнак балканки“… В този момент от крайните чинове на мъжката редица полугласно се чу: „Гичка е хубавичка и пее като птичка“. Това отприщи тишината в класа. Неколцина ученици започнаха да повтарят , други да се подсмиват, а по- съзнатетелните се опитаха да възстановят спокойствието и тишината в класа. Младата учителка изобщо не се смути, дружелюбно се усмихна и за всеобщо учудване самоуверено изрази голямото си удоволствие от умението на ученика бързо да съставя рими между отделните думи, а след това каза: “Понеже имам предчувствието, че всички пеете хубаво, аз ще дам тон и ще изпеем заедно песента „Стани стани юнак балкански“.
Всички гледахме и слушахме като хипнотизирани. Тя обърна с главата надолу цялата методика на урока. Така още първия учебен час ни стана любима учителка и приятелка до края на живота ни.
С нея бързо установихме почти всички полуприятелски взаимоотношения, които доведоха до активното участие на по-голямата част от учениците в организираните от нея кръжок по художествено слово, театрална и танцова група. Незабравими ще останат провежданите екскурзии до забележителни географски и исторически местности, както и разучаването по време на тях туристически песни. Всички тези провеждани мероприятия доведоха до сплотяване на ученическия колектив и рязко повишаване на успеха и дисциплината в класа. Тя владееше прекрасно руски език и рецитираше стихотворенията на Пушкин и Лермонтов . Знаеше чешки и полски език, свиреше на китара.
Любимата ни учителка много по-късно ми стана и семейна приятелка. Ние, нейните ученици, се гордеем, че тя по-късно утвърждаваше своя педагогически опит като инспектор към отдел „Просвета“ в Кюстендил и като автор на много статии и стихосбирка.
Агница Георгиева, по мъж Спирова, след кратко боледуване почина на 04.01.2014 г. Ако беше жива, на 16.04.2023 г. щеше да отпразнува своя 85 – годишен юбилей.
Нейният живот и професионален опит оживяват във всичките й ученици, а спомените за нея остават като пътеводител за поколения наред. Това ни дава основание по време на юбилейните срещи на випуските тя да присъства с нас. Такива хора не умират. Те вечно живеят и присъстват в ежедневието на следващите поколения. Любимата ни учителка и сега остава като човек, който ни е помагал в трудните моменти на нашето прохождане в живота. Нека се раждат и остават светла диря повече такива учители, за които преподаването не е било професия, а е било начин на живот,а урока-любима песен.
Ние се прекланяме пред светлата й памет и изживените с нея часове ще бъдат винаги скъп спомен за нас”.
Снежинка Стойкова, бивш служител в Аптечно управление, гр. Кюстендил
