Румъния гласува за местна власт на фона на противоречия

Румънците излизат на избори днес за кметове и местни съветници, но вълната от коронавирус заплашва да удари първия изборен тест след години на политическа турбуленция с висок процент на въздържали се. В национален мащаб източноевропейската държава с почти 19 милиона души разполага с 43 000 места за попълване на изборите, разглеждани като тест преди националните избори през декември.

Една от най-бедните членки на ЕС, Румъния, е свидетел на бързо нарастване на инфекциите от Covid, след като вдигна стриктните мерки за заключване по-рано тази година.

Дълбоко вкоренените социалдемократи (СДП) – освободени от правителството през 2019 г. в парламентарен вот на недоверие след две години протести срещу корупцията – обвиниха настоящата администрация на либералното малцинство за лошо управление на пандемията.

Все още остава неясно до каква степен здравната криза ще надделее над други притеснения, като Националната либерална партия (НЛП) все още изпреварва СДП в последните проучвания с малка разлика.

Политиците и наблюдателите се притесняват, че традиционно ниската избирателна активност ще се понижи още повече. Само 48% от имащите право на глас са участвали в последните местни избори преди четири години.

Всички погледи ще бъдат насочени към столицата Букурещ, чиито 3 милиона жители в момента се управляват от социалдемократите.

Миналата година СДП бяха подкопани на национално ниво след опитите им да прокарат спорни реформи в правосъдието, въпреки предупрежденията от Брюксел, и станаха свидетели на масивни улични протести. Въпреки това партията, която доминира в политическия пейзаж от края на комунизма преди 30 години, поддържа силно присъствие в провинцията. Тя разчита на дисциплиниран електорат, често по призива на „местните барони“ – политици, които от десетилетия контролират определени региони.

„Неравномерно развитие“

Даниел Давид от университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж заяви, че младите хора са все по-малко склонни да гласуват на общински избори, подценявайки въздействието им върху живота.

“Ако местностите се развиват неравномерно, това е така, защото местните власти са причина за тази разлика”, каза той.

Докато европейските кохезионни фондове – от които Румъния е усвоила 58 милиарда евро от присъединяването си към ЕС през 2007 г. – са позволили на много общини да процъфтяват, пропуските в развитието остават значителни. Милиони са емигрирали, за да търсят по-добри възможности другаде в ЕС.

“Плащам данъците си навреме, така че от своя страна очаквам кметът да си свърши работата, но след четири години нищо не се е променило”, казва Мирела Тоадер, жителка на Арджеш в централна Румъния, която все още очаква къщата си, кацнала на хълм, да бъде свързана към електричество и течаща вода. /БГНЕС и АФП