Лятното кино, след като е изоставено да пустее.

Лятото отмина, но спомените остават. Лятното кино в Дупница отдавна не съществува, но не е напълно забравено. Поне от по-старото поколение, което с умиление още си спомня за него. Оказва се, че лятното кино за дупничани е като блян в лятна нощ. На голяма част от хората то липсва страшно много, но… вече го няма. Преди време в парк „Рила” имаше организирани прожекции, но старото лятно кино си остава емблематично. Някога е било препълнено. Има спомени, че хората са се катерили по близките тополи, само и само да се доредят до гледка. С времето е оставено да се руши и да пустее, докато не е дошъл моментът да бъде сринато със земята и на негово място да изникне друга постройка.

Старото лятно кино в Дупница вече не съществува.

Кога е било поставено началото на лятното кино в Дупница? Отговора намираме в книгата на доц. д-р Алекси Тасев „Дупнишка околия през вековете”. Там е записано „По инициатива на Градския народен съвет на депутатите трудещи на 8 август 1955 г. се открива лятно кино с 650 места. След тържественото откриване се прожектира художественият филм „Калиновата горичка”.

Благодарение на пазените в библиотеката към читалище „Зора”  вестници, издавани в миналото, разбираме още интересни факти. В културната хроника на в. „Дупнишка комуна” от 19 септември 1988 г. пише: „С прожекция на българския игрален филм „Време разделно” на 5 септември бе открит обновеният салон на лятно кино „Марек”. В продължение само на два месеца салонът бе основно реконструиран и сега разполага с 669 места. Основната част от строителните работи извършиха всеотдайният колектив на киното и строителното предприятие към Туристическо дружество „Рилски езера”. Предстои и модернизация на салона на АПК „Дупнишка комуна”, който в бъдеще ще бъде използван за студийно кино”.

Театралната трупа на Дупница изнесе първото си представление на паркинга зад театъра, в близост до някогашното лятно кино.

С течение на времето в лятното кино са се провеждали и много концерти, за които дупничани с носталгия си спомнят още. Преди години покойният вече киномеханик Георги Файтонджиев сподели на страниците на вестник „Вяра”: „Хората идваха в лятното кино. Там спокойно човек можеше да си запали цигари, да скрие бутилка в джоба, я бира, я ракия. Харесваше им там. Но постепенно хората намаляха. А след културната революция всичко отиде по дяволите. Всичко разрушиха, това им е грешка, и то голяма”.

След като постепенно се стига до упадък и изоставяне на лятното кино, теренът е закупен от благоевградската фирма „Универсал строй консулт” с намерението там да бъде вдигнат мол. Първа копка на бъдещия магазин е направена в средата на юли 2008 година, като се споменава, че на официалната церемония тогава присъствал кметът Атанас Янев. Впоследствие обаче мегапроектът е прекроен и вместо голям луксозен магазин на мястото на бившето лятно кино е отворен хотел.

Лятното кино на Перник цялото бе в бурени.

А какво си спомнят дупничани за киното? Емилия, Ели и Цветана са единодушни: „Пазим най-мили и прекрасни спомени. Страхотно беше”. Лиляна няма да забрави концерта на Емил Димитров в лятното кино в Дупница. Панка Иванова казва:

„Беше хубаво. Спомням си концерта на Лили Иванова. Елка Начева признава: „Само хубави спомени! Човек помни само хубавите моменти! Освен филмите помня концерта на Мими Иванова, но не със “Стакато”, а с полска група!”.

Пернишкото кино след почистването

Евелина Борисова с носталгия въздъхва: „Моята младост”, а Снежана коментира темата от друга гледна точка: „Да кажа хубави спомени, ще излъжа. Хубаво е да има, но нашето кино беше старо, мръсно и т.н.”. Росен Димитров си спомня концертите на група „Сигнал” и Мими Иванова, а Вергиния Димитрова – на „Щурците”. Костадин Георгиев признава: „Общо взето, имам хубави спомени от там, Дупница има нужда от кино. Сашка Петрова също разказва: „Беше хубаво. Искаш да ходиш на кино – лятото беше прекрасно, хем на въздух, хем по мое време се гледаха често мексикански филми. Имахме общо четири кина, това бяха киното при театъра, кино „Локомотив”, кино ДНА и лятното. Имаше къде да се ходи”. Катерина си спомня: „Прекрасно беше. Гледах индийски филм с Радж Капур. Можеше до си пушиш цигара, да си хапваш нещо…”

Наташа, Иван и Ели разказват: „Много хубави спомени. Освен прожекции, изнасяха се и много концерти. Беше хубаво. Имаме спомен с Лили Иванова. В лятното кино съм гледала много филми и естрадни концерти с наши известни изпълнители”. Мария заключава: „Беше нещо хубаво… жалко че го няма вече”.

Летният театър в Благоевград

Наскоро като че ли споменът за лятното кино се възроди благодарение на театралната трупа в Дупница. Актьорите от общинския театър „Невена Коканова” изнесоха първото си представление на открито на паркинга между театъра и читалище „Зора”. Новата външна сцена бе наречена „Звезди под звездите”. Комедията „Ама че семейство” пожъна голям успех и здраво разсмя дупничани. Актрисата Виктория Янева публикува снимка на сцената на открито преди началото на представлението и призна, че цялата трупа много се вълнува. Публиката пък оцени подобаващо прекрасното им изпълнение.

А как е при съседите? В Перник например това лято имаше кино под звездите. В края на юли след основен ремонт мястото бе възстановено. Лятното кино в Перник се намира над сградата на полицията и не е отваряло врати над 7 години. Между редовете бяха избуяли храсти и дори дървета, които бяха отрязани от общинското предприятие „Флор”. От мястото бяха извозени и солидно количество отпадъци. Бяха обновени седящите места, а екранът – боядисан със специална боя.

В Благоевград в началото на август бе открит реновиран летен театър. Събитието бе анонсирано така: „Може ли да си представите какво е усещането да вдъхнеш нов живот на едно старо, изоставено пространство? Пренасяме се на специално място, на метри от центъра на Благоевград, скрито зад Регионалния исторически музей – летния театър. Както всяка стара селска къща може да бъде реновирана и превърната в уютно и удобно място за живеене, така и едно място, което е било „дом” за много хора на изкуството, отново посреща своите артисти, музиканти и публика”. Пространството също не се е използвало дълги години. И от обрасло, мръсно и неприятно място сега се превърна в уютно и красиво средище на изкуството.

Силвия БОРИСОВА