В началото на есенния политически сезон корупцията се оказва в центъра на политическия дебат, а и на законотворчеството, показват данни от национален телефонен сондаж на “Галъп интернешънъл” сред 802 души, направен на 3 и 4 септември. Изследването е част от регулярната програма на “Галъп интернешънъл” за отчитане на обществените настроения.
Ключов се очертава да бъде дебатът за контрола над предвиждания нов антикорупционен орган. Повече от две трети от българските избиратели – 70 на сто приемат, че президентът трябва да има водеща роля в това отношение. 21 на сто подкрепят предложението контролът да бъде в ръцете на самите управляващи.
Политическият сезон започва и със засилени взаимни обвинения между управляващи и опозиция в корупция, констатират социолозите. Двата основни скандални случая, които се тиражират от медиите – т.нар. “Суджукгейт” и “Цанков камък”, са достигнали до огромното мнозинство от избирателите – съответно до 70 на сто и 84 процента.
Над два милиона българи твърдят, че лично знаят и за други случаи на партиен рекет, на облагодетелстване на партии чрез ”доброволни” дарения.
По отношение на случая с фалита на КТБ вече се е оформила доминираща интерпретация в масовото съзнание – за 70 на сто от пълнолетните българи банката е умишлено фалирана, за да се разграбят активите й, коментират от “Галъп”. Според данните всеки шести (15 процента) смята, че вината изцяло е на банкера Василев, а 6 на сто са съгласни и с едното, и с другото. Подобни обществени нагласи не вещаят бързо изчезване на случая от масовото съзнание, а и от политическата борба в страната, смятат социолозите.
Българите масово възприемат политическия елит за корумпиран. Двете най-големи политически партии – ГЕРБ и БСП – имат парадоксално идентичен образ в масовото съзнание в това отношение, отчитат те.
