Към края на миналата година 719 хиляди души у нас са здравно неосигурени, сочи анализ на Националната агенция по приходите (НАП), цитиран в отговор на финансовия министър Владислав Горанов на парламентарно питане. Повече от половината неосигурени – 393 000 души, обаче са класифицирани като “други здравно неосигурени“, т.е. това не са нито безработни, нито хора, които работят, но не внасят осигуровки и според властите най-логичното възможно обяснение е, че са емигрирали, и то преди много години.
Според НАП големият брой неосигурени “фантоми“ се дължи на чисто математическа разлика. Оттам уточниха, че данните за над 700 хил. души без здравни осигуровки всъщност е “най-песимистичната прогноза за възможния брой здравно неосигурени у нас“.
Според Закона за здравното осигуряване на задължително здравно осигуряване подлежат всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на България.
Българските граждани с двойно гражданство, едното от които е българско, които пребивават в чужбина повече от 183 дни в календарната година, не подлежат на задължително здравно осигуряване. Също така не са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) хората, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Това най-общо са хора, които пребивават или работят в други държави от Европейския съюз, включително членовете на техните семейства.
Броят на здравно неосигурените е определен, като от броя на българските граждани с постоянна адресна регистрация у нас по данни на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” – 8.3 млн. души, е изваден броят на българите в трудоспособна възраст в чужбина – 1.475 млн. души и броят на здравно осигурените – 6.1 млн. души. Броят на българите в чужбина е изчислен въз основа на резултатите от проведено през юли 2017 г. национално представително социологическо проучване в 1350 домакинства у нас и е верифициран с приблизителните оценки на други външни институции.
От НАП обаче смятат, че броят на живеещите у нас в регистъра на ГРАО е надценен, а броят на емигрантите подценен, поради което се получава и големият брой хора без данни за осигуряване у нас от близо 400 000 души. Според НАП най-рационалното, но все пак тълкувателно обяснение за нещата е, че тези хора са емигрирали трайно преди години.
При общ брой на неосигурените от 719 000 души безработните, в това число хората без право на обезщетение, които не са осигурени от фонд “Безработица”, са 159 хил. души; получаващите обезщетение от фонд “Безработица” за определен период от време, които дължат здравни вноски за своя сметка през останалия период на годината, са 74 хил. души; чуждестранни лица, придобили българско гражданство – бежанци, които не са осигурявани от работодател или от бюджета, са 10 000 души, завършващите средното си образование – за месеците до започване на трудова дейност или следване във висше учебно заведение – 6000 души; самоосигуряващите се лица, които за годината са декларирали както доходите си, така и задълженията си за здравни вноски, но все още не са ги погасили – 57 000 души; хората, които за годината са декларирали доходите си, но не са декларирали и не са заплатили дължимите от тях здравни вноски, са 22 хил. души.
