Педагожката с 42 г. стаж Милка Ничева-Горнишка от Самоков: Никога не съм била осъждана, за ремонта в НУ „Петър Берон” избрах най-евтината оферта, за да спестя средства на училището

• Извинение към М. Ничева-Горнишка; бившата школска шефка: Имам определение от КПУКИ, и до днес родителите на мои ученици ме срещат и с благодарност ми казват: „Директорке, ти ни направи училище, да се радваме…”
• Злонамерени колеги положиха усилия да ме отстранят, явиха  се на конкурса за директорското място и пролича, че се борят за личния си интерес, обясни Ничева-Горнишка
• Мой възпитаник и любим ученик е биатлонистът Краси Анев, с когото много се гордея! Учителите трябва изцяло да са отдадени на дисциплината в училище, по мое време обхванахме ромските деца на 100%

Бившият директор на НУ „Петър Берон“ Милка Ничева-Горнишка от Самоков никога не е била осъждана, обясни тя пред „Вяра” във връзка с определение, наложено й от Комисията за конфликт на интереси от 2015 г. Ничева-Горнишка има 42-годишен педагогически стаж, като от тях 10 г. са в НУ „Петър Берон”. Ето какво раязни тя в интервю пред в. „Вяра”: „Аз имам определение от Комисията по конфликт на интереси, а не присъда. Комисията за конфликт на интереси определи, че има конфликт на интереси, въз основа на което съм наказана с глоба. По жалби и доноси на колеги, по данните на ГРАО в Самоков се установява роднинска връзка между фирмата и мен и отчетоха, че има конфликт на интереси.

Законът за конфликт на интереси излезе през 2008-2009 г. като нов и аз не съм била запозната още с него. Тогава съм допуснала грешката да работя с фирма на роднина, но не да ощетя училището, а за да направя истински ремонт. Родителите и част от колегите тогава останаха доволни от моето постижение, че разширих училището и създадох по- добри условия за работа. Последното построено училище в града е спортното, построено 80-те години. Оттогава никой нищо не е направил за образователната система, а аз направих разширение на училището с 6 класни стаи, виждайки какво е нивото на раждаемостта в Седми квартал. След ремонтните дейности от спестените средства веднага ги преведох за заплати и бонуси на учителите. Злонамерени колежки обаче са окупирали редакцията на в. „Вяра” със сигнали срещу мен. Излезе заглавие „Уволниха осъдената директорка на НУ „Петър Берон” Милка Ничева-Горнишка в Самоков”. Не съм доволна от чутото, защото нямам никакви ефективни наказания. Това не е присъда, никога не съм била осъждана, това е акт. Това, с което бях очернена пред обществото, абсолютно не отговаря на истината, аз никога не съм била осъждана. Фирмата, която извърши ремонта на училището, беше избрана на принципа на най-евтина оферта, с цел да се спестят средства за училището. Впоследствие по доноси на колеги Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси разследва случая и определи, че конфликт съществува. След това комисията ми наложи глоби, които моите недоброжелатели разпространиха в града като „кражба“. Въпреки всичко ремонтът на училището беше завършил, всичко беше изплатено коректно. Злонамерени колеги тогава положиха страшно много усилия, за да ме отстранят, отнесоха случая до всякакви инстанции – РИО, комисията и къде ли не, за да ме очернят, да ме дисквалифицират. След като успяха, веднага им пролича и техният интерес, явиха се на конкурса за директорското място. По този начин им пролича интересът, че те не са се борили за правото, а единствено заради лични свои интереси. Имам информация, че няколко педагози в „Петър Берон” са следствени. За 10 г. педагогически стаж в НУ „Петър Берон“ други нарушения не бяха установени, макар че е имало през годините редица проверки. Заповедта за прекъсване на договора ми като директор е единствено за установен конфликт на интереси. Днес родителите на мои ученици ме срещат и с благодарност се обръщат към мен: „Директорке, ти ни направи училище, та сега си раатуваме!“. За мен това е напълно достатъчно удовлетворение”, сподели бившата директорка Милка Ничева-Горнишка. Родители от Самоков в действителност са много доволни от направеното за училището и за децата от директорката Милка Ничева-Горнишка. На същото мнение са и нейни бивши колеги. Според тях след освобождаването на Милка Ничева-Горнишка като директор училището вече не е на това ниво, на което е било. „Питаме има ли сега същия ред и дисциплина, не цари ли хаос? Наистина ли в дневниците не се пишат отсъствия, когато деца не посещават редовно учебни занимания? Доскоро се връзваха коне в двора да пасат, в изпражнения газехме”, споделиха родители. В интервю пред „Вяра” Милка Ничева-Горнишка разказа за целия си професионален път:

• Г-жо Ничева, имате ли Ваши ученици, сега доказали се професионалисти, и с които да се гордеете?

• В моята дългогодишна практика аз съм имала ученици от бившето училище „Борис Хаджисотиров“, които днес са на високи постове в София. Едни са директори на големи вериги магазини, други на заводи, трети са главни счетоводители, лекари, спортисти, прославили България. Биатлонистът Краси Анев също е мой възпитаник, той е моята гордост и бивш любим ученик, с когото се гордея.

• Г-жо Ничева, преди демокрацията ли беше по-добре в образователната система, или след демокрацията?

• Трябва да си черноглед и да кажеш, че сега е по-добре. Всеки ден в новините слушаме какво се случва в образованието. По мое време за 10 години служба училище „Петър Берон” постигна големи резултати, прибирайки децата на 100%, абсолютно всички, подлежащи за образование. Поименно се търсеше всяко дете в ромската махала. От 250 ученици училището достигна ръст 550.

– Днес какво трябва да се промени в българското училище?

– На първо място трябва да се вкарат много интерактивни методи, които да бъдат атрактивни за децата. Преподаването да бъде изключително на интерактивна основа. Компютър, видеостена и така да се преподава, а не дъска и тебешир. Така ще бъде интересно на децата и ще бъде привлечено тяхното внимание. На второ място поставям дисциплината. Учителите да бъдат ангажирани и отдадени изцяло на дисциплината в училище. Освен ограмотяване да има и възпитание. А не учителите да си излязат междучасието и децата да се изтрепят. Така майките ще бъдат по-спокойни, когато в училището има ред и дисциплина, ще ходят спокойни на работа и няма всеки ден по телевизията да има предавания за инциденти и за конфликти между ученици.

 – Има ли разлика в обучението, във възпитанието между ромските деца и българските?

– Да, има. На първо място разликата е в това, че средата, в която живеят, първо битово е много по-ниска отколкото при другите деца. Второ, те общуват, говорят само на майчиния си език – ромски, средата е изцяло на майчиния език, между деца, между родители. Това са деца, които не са излизали от гетото навън. А има и богати роми, които си водят децата на почивки, но масовото явление е, че тия деца извън гетото не са излизали и ако излизат, е по повод някаква кражба или да ровят по кошчета.

– Трудно ли е да се работи с този контингент?

– Много трудно се работи с тях. Най-големият проблем е задържането на децата и мотивацията. Първо трябва да ги учим на български език, писането става много по-късно. Учехме ги къде да ходят на тоалетна. Първите ни уроци са били да седнат на чин, да издържат в часа 30 мин, да стоят, да общуват на български, всичко това е много трудно. За съжаление тази общност е твърде затворена в себе си, има една автосегрегация.

– Каква реализация може да имат ромските деца в живота?

– Ромите имат и много положителни неща. Те са много темпераментни, хора, привързани и отдадени на семействата си. Майките са много привързани към децата си, много всеотдайни.  Запазили са много традиции, обичаи – и техни, и българските, зачитат ги, уважават ги. Иначе за тях животът е една веселба. Ромите са и позитивни. Ако помилваш детето на някоя ромка, тя  се разтапя. Днес, като ме срещат, обръщението им към мен е само и единствено „Директорке, здравейте!“. Имат ли пари, започват да щракат с пръсти. За да тръгнат да се бият, трябва или да са много гладни, или да са откраднали нещо, или някой да ги е обидил за нещо. В такава ситуация се събират всички и тръгват да се бият.