Кметът Петър Паунов гостува на юбилярката заедно с цялото си семейство, изненадаха я с торта и букети
Цветанка Величкова от Кюстендил посрещна 100-годишния си юбилей в компанията на роднини и скъпи гости. Рожденичката ги посрещна със стилна визия – специално за празника в дома й пристигна фризьорка, която се погрижи за нейната прическа.
Цветанка държеше на юбилея си да бъде хубава и спретната. Тя е родена на 11 април 1921 година.
Столетницата призна, че е горда със своето семейство – 74 години е преживяла рамо до рамо със съпруга Стоян, без когото живее от пет години. Задружни бяхме, казва баба Цвета. От комина на нашия дом понякога и дим е излизал, но това беше бял дим, какъвто трябва да има над всяка къща, щом в нея има живи хора. Не сме живели нито в богатство, нито в бедност, но каквото имахме, ни стигаше и всичко ни беше хубаво, сподели юбилярката.
Баба Цветанка живее самичка, справя се сама и се радва на всичко, което е живичко. Всеки ден при нея идва 17 години по-младата й сестра Здравка, за да свърши всекидневни грижи по дома и двете да се порадват една на друга. Нямахме деца с моя Таньо – така ни беше отредено, но животът ни беше добър и задружен, той беше ловджия и много ходех с него по планините, имахме много приятели, сега са ни приятели техните деца. Всичко за човека му е написано ето тука, казва и посочва челото си. Един ден в моя живот не съм останала да седна така, без работа – сигурно това ме държеше. Сега вече е по-друго, но очите ми се радват на това, което съм ушила, избродирала, изплела – като дойдете друг път, ще ви покажа и гоблените, и покривките, и кувертюрите. И още ще ви разказвам – един живот е това, не е година-две.
Сред първите утринни гости беше кметът Петър Паунов, който дойде да поздрави юбилярката заедно с цялото си семейство. Следобедните часове бяха запазени за съседите в блока. Не видях кога минаха тези сто години, просто не ги усетих, чуди се столетницата, която е в отлично разположение на духа си. Още не съм изморена от живота и искам да изкарам до 107. Бел свет – мил свет! И вие му се радвайте! – благославя милата белокоса старица и прегръща с усмивка огромния букет, с който й започна празникът. Да е здрава и да дочака 107-ия си рожден ден все така жизнена! Пък после – както дойде.
Краси ЦЕНКОВА
