С 318 гласа “против” и 278 “за” евродепутатите отхвърлиха в четвъртък спорната директива за авторското право, чиито противници твърдят, че рискува да наложи цензура в интернет.
По този начин нормативния акт ще бъде разгледан на пленарно заседание на Европейския парламент през есенната му сесия.
С леки изменения в предложения от Европейската комисия текст директивата бе одобрена от правната комисия на европарламента през юни. Това трябваше да даде началото на преговори между ЕП и Съвета на ЕС, които да завършат с гласуване на пленарно заседание и влизане в сила на новите правила. Но след като достатъчен брой депутати възразиха официално срещу решението на правната комисия, въпросът бе гласуван на пленарното заседание в Страсбург в четвъртък.
Основните теми за разногласие са членовете 11 и 13. Член 11 се отнася до закрилата на публикациите в пресата при използването им онлайн – той пренася в цифровата ера авторските права от старата директива 2001/29/ЕО и предвижда, че те се погасяват 20 години след първоначалното публикуване.
Член 13 предвижда доставчиците на услуги, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват на публиката достъп до тях, да предприемат в сътрудничество с носителите на права мерки за гарантиране на защитата или за недопускането на нарушаването им в техните услуги.
Според критиците на директивата чл. 11 ще изисква интернет търсачките да плащат на медиите за препратки към сайтовете им, а чл. 13 ще задължи социалните мрежи като Фейсбук и Ютюб да инсталират филтри, които да предотвратяват качването на защитени с авторско право материали. Защитниците ѝ обаче твърдят, че тя е начинът да се защитят творците и носителите на права и притесненията за цензура са необосновани.
Директивата предвижда и създаването на ново “сродно право” за издателите на печатни издания и на агенциите. То ще даде възможност да се заплаща на вестниците, списанията и на информационните агенции, когато тяхната продукция се използват повторно онлайн.
Според групата ГАФА, , обединяваща интернет гигантите Гугъл, Епъл, Фейсбук и Амазон, както според европейски депутати либерали и еколози, а и според юристи, този проект ще благоприятства най-известните прес групи в ущърб на независимите медии и на стартиращите компании, като това ще е съпровождано и от риск за намаляване на свободата на слово.
Сред критиците на реформата бяха интернет гиганти и експерти като основателя на Уикипедия Джими Уелс, изобретателя на световната мрежа Тим Бърнърс-Лий, експерта по мрежова неутралност Тим Ву, Винт Сърф, смятан за един от бащите на интернет и др., припомня Ройтерс. Сред защитниците на реформата бяха медийни компании и творци, като Пол Маккартни. Срещу реформата се обявиха защитници на свободите в интернет, допълва Франс прес.
“Днешното гласуване е победа за демокрацията”, се казва след вота в изявление на групата ГАФА.
Много силно лобиране от няколко месеца съпътства тази реформа, противопоставила създателите на съдържание от целия свят (кино, медии и музика) и цифровите гиганти и защитниците на свободата в интернет.
Основната цел на реформата, предложена през септември 2016 г. от ЕК, е да модернизира авторското право в ерата на цифровата революция. Последното законодателство по въпроса датира от 2001 г. Идеята на реформата е да задължи платформи като ЮТюб да възнаграждават по-добре създателите на съдържание. Текстът правеше платформите отговорни и за съдържанието, което качват в интернет техните потребители.
