Изключително емоционален пост, който няма как да не докосне и най-коравосърдечните – написа го едно от момичетата от волейболния „Марек Юнион-Ивкони“ Гейбриел-Никол Бонева. Това се случи часове след като девойките старша възраст приключиха участието си в шампионата. След 10 победи от 10 срещи в групата, момичетата на Александър Стоянов се бориха в следващия етап с по-големите с по година-две отбори и отпаднаха от място на финалите. Това бе последното им участие за този сезон, а по всичко личи и завинаги. Както е известно, Марек Юнион-Ивкони се мести от новия сезон в Пловдив, след като бе изгонен от кмета, а бъдещето на 8-те отбора от школата не се очертава розово. Заявеният ангажимент от кмета, че ще регистрира общински волейболен клуб на този етап не среща развитие и не е влизал за обсъждане на сесия.
Публикуваме емоционалния пост на Габи, както я наричат съотборничките й, без редакторска намеса.
„Трудно е да се повярва, че са минали осем години, откакто за първи път стъпих на полето с всички вас. Тези години бяха пълни със сълзи, пот, смях, победи и дори някои поражения, но преди всичко те бяха пълни с приятелство.
Сбогуването с този отбор е все едно да се сбогувам с част от себе си. Вие всички бяхте моето второ семейство, моята подкрепа и моята мотивация да надхвърлям границите си. От ранните сутрешни тренировки до мачовете, в които си гризяхме ноктите, всеки момент, прекаран с вас, беше ценен и завинаги ще бъде гравиран в сърцето ми.
Обляна в сълзи искам да изразя най-дълбоката си благодарност към всеки един от вас за това, че бяхте част от това невероятно пътуване.
Благодаря ви за вашата непоколебима подкрепа, и за това, че ме накарахте да бъда добър спортист и човек. Заедно празнувахме победи и се учихме от пораженията, но най-важното е, че израснахме заедно като отбор.
Докато преминавам към нови приключения и предизвикателства, ще нося научените уроци и създадените спомени със себе си, където и да отида. Въпреки че може вече да не съм на полето с вас, моля, знайте, че винаги ще ви подкрепям отстрани, ще празнувам успехите ви и ще ви подкрепям при всякакви предизвикателства.
Специални благодарности и към тези треньори, които са дали частица от себе си да ме оформят не само като играч, но и като личност. Благодаря на тези, чието въздействие върху живота ми се простира далеч отвъд залата. Надявам се да се усмихнете, когато се сетите за нас.
Не забравяйте, че приказката не е свършила…Представихме се повече от добре в изминалите два дни, изпълнени с нечестности, но въпреки резултата, аз се гордея с вас и с това, което показахме – борбеност, упоритост, характер и желание за игра. Все пак това беше поредният урок. Иска ми се тези моменти да бяха продължили поне още малко, но уви… “Животът продължава” – фраза, която чувах многократно, след като приемах всяка загуба като края на света. Но това съм аз, емоционална, дори понякога малко повече. Благодаря ви, че сте нещо повече от съотборници; благодаря ви, че сте моето волейболно семейство. Всеки един от вас ще ми липсва много.
С любов и благодарност, номер 13… завинаги част от Волейболен клуб ”Марек”
