През 1997 год. СДС праща в парламента лекарите П. Панайотов и Ст. Кацаров, инж. Ангел Малинов и Валентин Христов
След аплодисментите Ви чака много работа, господа депутати
Прогнозата на председателя на ГЕРБ в Дупница Ивайло Костантинов за трима местни кандидати в Народното събрание очевидно се сбъдна. В парламента влизат екминистърът и депутат от ГЕРБ-СДС Христо Терзийски, математикът и депутат от 44-ото НС Радослава Чеканска и шампионът по борба Даниел Александров. Активистът на МГЕРБ Александров и Чеканска са родом от Дупница, като спортистът сяда на депутатската банка от 23 МИР-София.
Победата за ГЕРБ-СДС в област Кюстендил е голяма, още повече, че това е и най-добрият резултат за страната.
По-паметливите дупничани обаче си спомнят, че това не се случва за първи път. След тежката политическа и икономическа криза по време на управлението на Жан Виденов и последвалите протести и барикади в цялата страна, област Кюстендил печели също 3 мандата. В парламента влизат емблематичният кмет на Дупница д-р Панчо Панайотов, д-р Стойчо Кацаров и кюстендилецът Емануил Йорданов. По-късно д-р Стойчо Кацаров заема поста заместник министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов, а Емануил Йорданов бе министър на вътрешните работи. На тяхно място в Народното събрание влизат последователно още двама дупничани в лицето на демократите Ангел Малинов и Валентин Христов.
Това е времето, в което Дупница бе представена най-сериозно в парламента и време, в което бяха направени доста неща за града и областта. Д-р Панчо Панайотов се беше превърнал в национална легенда за добро управление във време на тежки финансови кризи. В Дупница се строяха площадни пространства, тротоари, имаше общинска фирма за чистота, а ГУМ беше най-успешният търговски център в Югозапада. По същото време бе решен дълготрайно един от най-важните проблеми в града и околните села, а именно този с водоснабдяването. Заслуги в този процес има и инж. Ангел Малинов, който преди да влезе в парламента, заемаше поста управител на ВиК-Дупница. Заедно със специалистите на водното дружество и консултанти от София се изградиха системи и съоръжения, които се ползват и до днес.
Редно е да се спомене и името на друга дупничанка, която беше в предходните парламенти и също свърши немалко неща за Дупница и региона. Това е д-р Лорета Николова, която заедно с колегата й от БСП Веселин Иванов насочи средства за язовир Дяково и инфраструктурни проекти в града.
В мандата на същото 38 Народно събрание д-р Стойчо Кацаров бе назначен за зам.-здравен министър по лекарствената политика. По време на управлението на Иван Костов бе осъществена здравната реформа, при която бяха положени основите за нов вид здравеопазване. Регистрирани бяха практиките на т.нар семейни лекари, създадена бе и Здравната каса. В качеството си на министър, избраният за депутат от Кюстендил адв. Емануил Йорданов поведе битка с незаконното подслушване и започна арести на хора с весели прякори. На негово място в Народното събрание пък влезе още един дупничанин в лицето на Валентин Христов, който към настоящия момент работеше във ВиК. Времето му в парламента обаче бе доста кратко, за да успее да реализира каквито и да било местни политики. В рамките на същото това Народно събрание д-р Панчо Панайотов влезе в остри пререкания с тогавашния премиер Иван Костов и водената от него политика, като година преди изтичането на мандата му, напусна парламента обиден и пое лекарска практика далеч от Кюстендилско.
Реално в рамките на този мандат през парламента минаха 4-ма дупничани. Направени бяха немалко неща за стабилизиране на жизнения стандарт на хората след тежката криза, но дупничани никога няма да простят обещанието, дадено от Евгени Бакърджиев по време на барикадите, че Дупница ще стане областен град. Няма да простят и до днес неоправданите надежди за жадуваната демокрация и дълго чаканата справедливост.
Към днешна дата хората отново гласуваха доверие на ГЕРБ-СДС и със своите гласове изпращат в парламента отново двама дупничани и един кюстендилец. Златен шанс за хората от партията на Бойко Борисов. Христо Терзийски, Радослава Чеканска и Даниел Александров трябва да положат доста усилия, за да постигнат за града и областта повече, отколкото са направили предшествениците им някога, подчертавайки, че Терзийски вече има навъртени немалко километри като народен представител и ексминистър, а Чеканска има пълен мандат в 44 парламент.
Сега обстоятелствата са сравнително сходни, предвид тежката политическа и икономическа криза. Все още е неясен хоризонтът на настоящия парламент, но ако имат шанса да останат достатъчно дълго в него, то трябва да са наясно, че очакванията на хората от Кюстендилска област към тях не са никак малки. Да не кажем несравними с преди, тъй като предела на търпение към политиците е далеч под критичния минимум. И наистина няма да простят и забравят, ако те за пореден път останат излъгани. Местните избори чукат на вратата, вероятността с тях да дойдат и поредни парламентарни също не е никак малка, тъй че след аплодисментите от извоюваната победа иде време за равносметка и много, много, ама много работа, че както се казва в една поговорка пилците се броят наесен.
