Днес вярващите се Кланят на кръста Господен, денят се „кръстосва“ с нощта
Въздвижение на Светия кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември. Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът. Поднася се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.
Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е
възкресен наскоро починал човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
Император Константин заповядва над пещерата на гроба Господен в Йерусалим да се издигне храм в чест на Възнесението Господне, който да включва в себе си и Гробът Господен и предполагаемото място на Голгота. Строежът на храмовия комплекс от няколко сгради отнема 10 години и той съществува и до днес. Осветен е тържествено на 13 септември 335 г., а на следващия ден – 14 септември 335 г.- животворящият кръст е изнесен пред храма, за да могат повече вярващи да го видят и да го почетат. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
Според фолклорните представи от Кръстовден
слънцето „тръгва назад“ към зимата
и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.
За празнина хиляди се стичат на Кръстова гора, местност в централната част на планината Родопи, близо до Кръстов връх (1413 m), от който носи името си. Позната е също като Родопската Света гора заради намиращия се там манастирски комплекс „Света Троица“.
Местността е известна с намиращото се там християнско светилище на връх Кръста, което е християнски поклоннически център с международна известност. Особено популярен е при празнуване на християнския празник Кръстовден.
Там е изграден манастирски комплекс „Света Троица“ от параклиси, повече известен с името на местността Кръстова гора. На същия родопски връх, на който днес се намира манастирският комплекс, някога е съществувал стар манастир, разрушен преди векове. За това разказват запазените зидове, обработените камъни, разкритите основи на старата църква, камъните със следи от свещи по тях, както и намерените в земята кръстове от бигор.
Местните хора разказват за Йордан Дрянков, родом от село Ковачевица, Гоцеделчевско. Отказал се от рано от светски изгоди и земни блага, Йорданчо, както го наричали някога, се посветил на Господ. Често получавал
видения, едно от които след нощ прекарана на връх Кръстов.
В това по-особено видение му се разкрива историята на мястото.
На този връх се е издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се пазела в Цариград в султанската съкровищница. Руският цар изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.“ Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Майката на султана, като научила за това, му рекла: „Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.“
Султанът изпратил хора, но не могли да хванат пратениците, защото, като узнали че ги търсят, не се върнали по същия път, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на Кръстов връх русите предали на монасите кръста и заминали за Русия. Не след дълго
манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи,
а монасите са избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.
Във видението на Йорданчо му било казано още да бъде направен и поставен висок метален кръст на хълма, в знак на това, че там е заровена някога частица от Христовия кръст. Затова той разказва видението си на цар Борис III. По същото време при царя е подполковник Величков от запаса, който споделя, че на него Бог му бил посочил как точно трябва да изглежда металния кръст. Взели решение да бъде излят 66-килограмов метален кръст (удвоената Христова възраст), като разходите били поделени между царя и подполковника.
На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на връх Кръстов. След церемонията по освещаването му, бяло гълъбче кацнало на менчето със светена вода, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев казал на хората да последват гълъба, защото той щял да им открие къде е било старото манастирско аязмо. След разчистването
на скалата, на която кацнало гълъбчето от нея бликнало вода.
Над него е издигнат втори метален кръст, а също така и малък параклис от дарители. Обектът е известен като Аязмото. Намира се на 320 метра западно от центъра на комплекса.
През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III изчезва и след 7 месеца бива намерен в гората. Поставен е в новопостроения храм, а на мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 килограма (утроената Христова възраст).
Това, което се знае за по-нататъшната съдба на Йордан Стойчев е че той изчезва и през 60-те години мъченически умира в Ловешкия лагер, заровен жив до главата в пръст. Животът му не е напълно проучен и около него съществуват много загадки и неясноти.
От историческа гледна точка видението на Йорданчо може в основната си част да се приеме за достоверно по следните причини:
– За съществуването на частица от Христовия кръст в Константинопол свидетелстват житията на светците и църковното предание. Напълно възможно е след падането на града под турска власт, богатствата на византийския двор, заедно с частицата от кръста да са попаднали в ръцете на султана
– До 1677г. е засвидетелствана тенденция сред руските царе да пращат пратеници до султанския двор в Истанбул, за да спечелят приятелството му. Не е изключено именно при едно такова посещение да е поискана и частицата от дървения кръст.
– В повечето случаи жените на султаните били християнки или бивши такива. Така, че не е изключено султанската майка да е била свързана с християнската вяра и да е знаела за силата на чудодейния кръст.
– Археологически находки доказват съществуването на връх Кръстов на голям манастирски комплекс.
