-
Без вина и присъда в концлагера тук са били Димитър Талев и Георги Вазов, каза Костадин Костадинов
-
Предстои издаване на книга за трудово-възпитателното общежитие, съществувало в града през 1945 г.
Дупничани почетоха репресираните в Деня за почит на жертвите на комунистическия режим – 1 февруари. На паметната плоча, намираща се на една от колоните на моста над река Джерман и първокласния път Е-79 в южната част на Дупница, бе поднесен венец от името на Съюза на демократичните сили (СДС) и общинските съветници от тази политическа партия. На това място през 1945 година е имало трудово-възпитателно общежитие/концлагер за противници на комунистическия режим. По време на поклонението стана ясно, че за лагера вече е написана книга.
„Тук са били въдворени над 1600 български граждани, без съд и без присъда. Това е бил вторият концлагер в България след „Свети Врач”, просъществувал е около 10 месеца, след което хората от тук са били изпратени в други лагери на територията на България. И макар че се говори, че тук режимът е бил сравнително лесен и това наистина е било така, в крайна сметка тези хора са били тук без вина, само заради собствените си политически, религиозни или други убеждения.
Имало е най-обикновени хора. Но са били въдворени и известни личности като Димитър Талев, Георги Вазов, който е син на легендарния генерал Владимир Вазов и племенник на Иван Вазов. За съжаление миналата година, април месец, плочата беше взломена. Ние тогава казахме, казваме го и сега на тези, които още живеят в тези мракобесни времена и разсъждават в мракобесни категории: И 100 пъти да я счупят, 100 пъти ще я възстановим. Защото ние трябва да помним тези хора, да почетем паметта им и най-вече да не допускаме подобно нещо да се случва в нашето демократично общество. Не искаме тази плоча и този ден да се превръщат в ден за разделение на българския народ. Не искаме да внасяме реваншизъм, но в крайна сметка ние трябва да помним и почитаме паметта на тези хора, които са били зверски репресирани в онези времена, за да не допуснем това да се случи отново”, заяви председателят на Общинския съвет в Дупница и лидер на СДС за Югозападна България Костадин Костадинов. Той отбеляза, че в концлагера е имало хора от цялата страна, както и от известни дупнишки фамилии. Там са били и всички, присъстващи на конгрес на анархисти в София през 1945 г., които са били арестувани и докарани в лагера. Костадинов допълни, че е пред издаване обещаната книга, в която са описани част от събитията, свързани с концлагера.
„Тази книга предизвика сериозен интерес не само в засегнатите от цялата история, но и от граждани. Преди да започне писането на тази книга, гражданите в Дупница почти не знаеха какво е ставало тук. Затова се надявам нещата да се изяснят. Вече има интерес от отдавна заминали на Запад хора, от Париж, идваха, интересуваха се, интервюирани са. Надявам се тази книга да внесе успокоение, яснота и обществото да знае какво се е случвало тук. Искам да подчертая още, че без съдействието на Костадин Костадинов книгата нямаше да я има”, посочи авторът на книгата Лазар Ильов. Той посочи, че при писането е ползвал документи, съхранявани в архивите в Кюстендил и София. Ильов припомни за възпитанието в дух на комунизъм, насаждано след деветосептемврийския преврат през 1944 г. в училищата в България по съветски пример.
„Тук съм, за да се поклоня пред тези българи, изведени от домовете им, лишени от семейство, приведени в робски труд, охранявани с оръжие, гладни, недохранени, да работят под дулата на комунистическите шмайзери. Поклон на тези хора! Ние винаги ще ги уважаваме! За голямо съжаление дори в Общинския съвет в град Дупница има лица, които защитават тази исполинска мъст към демокрацията и свободата! Поклон!”, каза Михаил Панчев – един от доайените на сините, бивш председател на местния парламент и преподавател в закрития Учителски институт в града.
„Тук съм, защото моят баща Тодор Григоров през 1946 г. е убит само защото е бил гвардеец. Той е бил един сирак и е оставил 3 деца. Аз съм кръстена на него, защото сигурно е предчувствал, че ще бъде ликвидиран. Така и не можахме да намерим гроба му”, през сълзи сподели Тодорка Савова – демократ по убеждения, една от активистките на СДС от основаването на партията в общината и една от застаналите на първа линия на дупнишките барикади от 1997 г.
Припомняме, че дупнишкият лагер е вторият в страната, отворен след 9 септември 1944 г. За инакомислието със свободата си са заплатили общественици, интелектуалци, духовници, офицери, изпитали цялата жестокост на режима.
Както сме писали, паметната плоча бе поставена с решение на Общинския съвет в Дупница през януари 2020 г., по предложение на групата на СДС.
Юлияна КОЛЧАКОВА
