Рокер от Варна се заклел като хайдутин в сърцето на Симитли

• Горд съм, че притежавам пушка от Освобождението на България, казва Йордан Вашев, който на 6 януари празнува имен ден

• Народ, който не познава своята история, е като дърво без корен и всеки полъх на вятъра може да го отвее!

Теди Еротеева

Навръх празника Богоявление ви срещаме с един рокер с хайдушко сърце. Отиваме в красивата морска столица на България – Варна, за да си поговорим с Йордан Вашев, който днес празнува своя имен ден. По професия е художник – керамик, но в гърдите му бие патриотично сърце, което го превръща в един от онези будни българи, от които можем да научим много. Именно с това е свързана и голяма част от неговата дейност – изнася уроци по родолюбие и реставрира храмове.

И ако кръщението си като християнин е получил в родната Варна, то кръщението му на хайдутин се случва в Югозападна България – в патриотичното градче Симитли. Припомняме, че там са провеждани сборове на националното сдружение „Хайдути“. А през 2018 г. е учреден и местен клон.

• Днес един от най-празнуваните християнски празници, който сам по себе си е свързан с много обичаи като „спасяването” на кръста от водата, обредни трапези и др. Вие как посрещате този празник? Какви са Вашите спомени от детството, свързани с Йордановден?
• Още от детството ми винаги сме били на село при баба и дядо в Летница, между Плевен и Ловеч. Имаше огромно количество сняг, а ние празнувахме няколко дни. Баща ми беше Иван, после чествахме Бабинден. Петнадесет дни – от Коледа та чак до Бабинден. В нашето семейство все е било празник. Не минава и празник без песни.
• Вие имате и певчески заложби. Всеки може да види Ваши клипове, в които си партнирате с известни имена от българската музика. Разкажете повече за това.

• Моята съпруга е завършила Консерваторията, но поради здравословни причини се отказва от кариерата на оперна певица. Аз можех да пея, но тя ми помогна да имам правилна постановка на гласа. Преди 40 години обикалях из Родопите, за да изучавам родопското пеене, и там научих много родопски песни. Пея често и естрадни песни. С Данчо Караджов, който е мой близък приятел, неведнъж сме пели заедно. Също с Петя Буюклиева, Валя Балканска и други.
• С Вашата съпруга Маргарита сте едни от видните рокери. Как се запалихте по това?
• Това не се случи толкова назад във времето. Бях на около 52-53 години. Един ден, докато разглеждах коли и си мечтаех, попаднах на мотори. Абсурдно ми се струваше да се кача на две гуми, но видях една триколка – “Ревако”. Това е немска марка, която произвежда едни от най-хубавите рокерски мотори. Харесах си един от тях и си го сложих на заглавна страница на компютъра. И така пет години. Все казвах на жена ми, че един ден това нещо ще си го купя, а тя скептично ми отвръщаше, съмнявайки се в намеренията ми. Аз й отговарях, че не само ще си го купя, но и тя ще се вози с мен. В един удобен момент мечтата ми се осъществи и си купих мотора. Мина известно време, докато взема книжка, за да мога да го карам, и така започна всичко. В началото Маргарита не искаше да се качва на триколката с мен, но лека-полека се престраши. Оттогава е верен мой спътник във всяко пътешествие. За около седем-осем години имаме близо стотина хиляди километра, като последните четири години имаме седемдесет хиляди. С времето се приобщихме към други рокери и се оборудвахме с каски, дрехи и други принадлежности. Най-вече караме с рокерския мотоклуб „Кан Аспарух“. Даже след два дни ще ме приемат официално като член на клуба след 5 години съвместно каране.
• Интересно е, че всяка година през лятото правите големи обиколки из страната с мотори. Къде сте били?
• Не само из България. Пътували сме из Гърция, Сърбия, Македония, Италия, а тази година планираме да отидем до Испания, ще обиколим през Хърватия, Албания. Ние постоянно сме на път.
• Иска ми се да разкажете и за благотворителните дейности, които правите с мотоклуба. Защото освен да обикаляте с моторите, вие се занимавате и с благотворителност. Коя е последната ви кауза?
• Между Коледа и Нова година ние купуваме най-различни хранителни продукти и ги даряваме на старчески и детски домове. Събираме играчки, и то огромни количества. Правим това по всички празници. Но освен благотворителността, основната ни мисия е да не забравяме историята на България и да приобщим все повече хора към нея. Един народ, който не познава своята история, е като дърво без корен и всеки полъх на вятъра може да го отвее. Истината за нашето минало е особено важна за нашето бъдеще. Неслучайно клубът се казва „Кан Аспарух“ .
• Вие членувате и в сдружение „Хайдути“, което още по-тясно е свързано със запазване на историята и традициите. Обширната му будителска дейност заражда чувство на родолюбие във все повече хора, дори малки деца. Как един рокер става хайдутин?
• На едно от честванията на Капитан Петко войвода във Варна отидохме да поднесем венец на гроба му заедно с мотористите. Там имаше една група „хайдути” от сдружение „Единение“. Те бяха с хайдушки дрехи, пищови, оръжия и гърмяха с тях. На общата снимка един от тях ми даде пищов. Аз много се впечатлих и нещо в мен се преобърна. Преди известно време намерихме една много стара пушка, още от прадядо ми. Тя беше в много лошо състояние, но я реставрирахме и стана невероятно красива. Пушката има историческа стойност, защото с тия оръжия е освобождавана България от турско робство. Впоследствие през 1923 г. по време на Септемврийското въстание селяните разбиват складовете и раздават тези пушки на въстаниците, за да могат да се бият срещу войската.

Сега аз съм горд собственик на тази пушка и от тогава започна страстта ми към хайдутството. Със сдружение „Хайдути“ се запознахме на събора „Хайдут Генчо“ преди шест години. С течение на времето започнахме да общуваме и преди 3 г. кандидатствах за член на сдружението. След това в град Симитли заедно с още един хайдутин – Атанас Бош, се заклехме в хайдушката чест и станахме членове. Преди година и половина си направихме наша чета във Варна и Бош е войводата.

• Каква е основната дейност на сдружението? Вие участвате в много събития, изнасяте открити уроци по родолюбие пред деца. Ще ни разкажете ли малко повече за това?

• Освен да участваме по събори и възстановки, основната ни дейност е да популяризираме хайдушкото движение. Изнасяме уроци по родолюбие в училищата, а на децата им е много интересно. Те могат да се докоснат до оръжията и това много ги впечатлява. За жалост много малко се знае за хайдутите. Престъпно малко се знае за тях и все по-рядко присъстват в учебния процес.
• С времето много герои остават забравени. Това ли е причината заедно със сдружение „Хайдути“ да правите филм, който обхваща епохата на османското иго?
• Този филм е по историческия роман на Вера Мутафчиева „Смутни времена“. Основният разказвач е един монах, който разказва за тези мрачни и тежки събития. Това е краят на 18-и – началото на 19-и век. Действията се развиват по българските земи, където една огромна група разбойници, сред които е имало еничари, наемници и турци, опустошават всичко, през което минат. Местният бей ги моли да пощадят района му от седем-осем села, но те отправят заплаха и към него. Казват му, че няма да го пощадят, ако продължи да пречи. Тогава беят се свързва с местната хайдушка чета и ги моли за съдействие.
• Вие притежавате колекция от автентични носии. Разкажете ни как започнахте да събирате носии освен стари оръжия?
• Да, но не е само това. Това е най-малкото. Ние започнахме да заклеваме рокери като хайдути и да ги обличаме в хайдушки дрехи. Вече четирима от нашия рокерски клуб са хайдути. Шием си и знаме на четата и всеки момент очакваме да го получим.
• Будна хайдушка дейност кипи при вас. Захванали сте се с реставрацията на един от малкото трикуполни храмове в България. Къде се намира той?
• Църквата се намира в село Чайка, в близост до Провадия. Църквата е уникална. Води се трикорабна. Три такива подобни има в България. Невероятно красива е. Посъбрахме доста пари, даже и рокерският клуб направи дарение. Сега търсим алпинисти, които да се качат на покрива и да спрат теча от наближаващите снегове и дъждове. Това е основната дейност, която сме си задали тази година като цел за сдружението.
• Какво си пожелавате за имения ден?
• Както за себе си, така и за всички хора – най-вече здраве и да съхраним българските си корени!