Жителите на пернишкото село Люлин се събраха, за да гонят злото с маски, хлопки и огнен танц. Народни певци извиха глас, а екот на тъпани съпроводи ритуалите. Така населеното място на 8 км от Перник отпразнува Сурва.
Нощта на Васильовден по стар стил е най-шумната през годината в Пернишко, защото се гони лошотията и се отварят вратите на доброто. Традицията повелява, че колкото по-страшни са ликовете на маскираните, толкова по-голяма е магическата им сила срещу злото. Колкото по-силно звънят хлопките, толкова по-далече ще избягат злите сили. Обредният танц около огъня се изпълнява в специален ритъм. Дружината се състои от мъже, а напоследък – и от жени, които се превъплъщават в различни роли – ръсещ за здраве поп, кум и кума, булка и младоженец и др. характерни персонажи.
Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят за здраве. Днес сурвакарската група на село Люлин е сред най-многобройните в Пернишко – достига до 120 човека. Всички участници са жители на селището или родовите им корени са свързани с местната общност. Костюмите на сурвакарите са от пъстроцветни парцали, а маските се изработват от високи дървени конструкции, украсени с пера. За първи път от десетилетия насам маскираните не обходиха махалите в селото, а се събраха на площада. Стюарди съблюдаваха за стриктното спазване на мерките срещу Ковид-19. Участниците в ритуала спазваха дистанция и носеха маски. Край двуметровата ритуална клада танците продължиха до зори.
