Къща- музей на Ильо Войвода днес е със свободен вход за посещение
Днес се навършват 143 години от Освобождението на Кюстендил от османско иго. По повод празника на града десетки се поклониха пред паметника на Дядо Ильо войвода. Венци и цветя поднесоха зам.-областният управител Райчо Цветин, кметът Петър Паунов, зам.-кметовете Росица Плачкова, Надя Каратова и Светослав Василев, председателят на Общински съвет Кюстендил Михаела Крумова, политически партии, граждани, граждански сдружения и организации. Поради въведените противоепидемични мерки в страната, тази година не се проведе традиционното празнично шествие.
С решение на местния Общински съвет от 2009 година денят 29 януари е обявен за официален празник на града.
Едно от имената, с които свързваме днешния празник е това на Ильо Войвода. Ильо Марков поп Георгиев е роден през 1805г. в с.Берово, Малешевско. Около 1830 г. става пандурин на Рилския манастир. Излязъл в планината, бързо събира чета и става хайдутин. През 1861 г. Дядо Ильо заминава с четата си за Белград. Там участва в Първата българска легия, а по-късно и в Сръбско-турската война. Ильо Марков се присъединява към руската войска и взема участие в освободителния им поход. Благодарение на своето себеотрицание, политическия усет и решителни действия, войводата успява да влезе в Кюстендил като освободител, заедно с руските войски. След Освобождението се установява в Кюстендил. Къщата, в която живее е построена през 70-те години на XIX век. Дядо Ильо умира на 17 април 1898 г. и последна почит му отдава цялото кюстендилско гражданство. През 70-те години на XX век къщата е обявена за паметник на културата, 1979 г. е реставрирана и на 29 януари 1980 г. е тържествено открита като къща музей с експозиция на тема “Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край”.
Експозицията е частично обновена, благодарение на сдружение „Хайдути“, които през изминалата година дариха ръчно изработена реконструираната носия на Ильо Марков. Тя е възстановена по снимки, които войводата си е направил в Белград през 1867 и 1869 г.
Днес къщата е със свободен вход за посещение.
Историята разказва, че след превземането на София от руските войски основните сили на Западния отряд, командван от генерал Гурко, се насочват към Ихтиман – Пазарджик за овладяването на Тракия. Югозападните български земи се оказват встрани от главното направление на руската действаща армия. За опазването фланга на Западния отряд по посока на Самоков, Перник и Радомир са изпратени малобройни руски части.
В Радомир квартирува четвърти Харковски улански полк, в село Извор се намира четата на дядо Ильо войвода, а в кюстендилско Краище – въстаническите сили на Соколов.
При тази обстановка редовните турски части и турската администрация напускат Кюстендил по посока Крива паланка. Градът остава без власт. Изгражда се Временно градско управление, в което участват предимно турци и българи. Особено важна роля в него има митрополит Иларион Ловчански.
Съобразявайки се с реалната опасност Кюстендил да остане под турска власт, той убеждава турците да поискат влизането на руски части в града. Уплашени от въстаналите българи от Краище, които съсредоточават своите сили в село Соволяно, турците от Временното градско управление приемат предложението му.
На 5 януари за София заминава делегация, която да помоли руското командване да заеме града с редовни части и да гарантира имота, живота и честта на турското население.
Със съдействието на софийския Вицегубернатор проф. Марин Дринов и италианския консул в София Виторио Позитано делегацията успява да склони руското командване към активни действия за освобождаването на града.
На 9 януари в село Коняво пристига втори ескадрон от четвърти харковски полк, под командването на подполковник Задерновски, заедно с четата на дядо Ильо. Пристигналата на 10 януари в Коняво делегация приема условията, при които на следващия ден ескадронът ще влезе в града: турците да се обезоръжат сами, а в Коняво да бъдат изпратени 50 млади българи.
На 11 януари ескадронът, четата на Ильо войвода и 50 българи, въоръжени с руско оръжие, тържествено влизат в града; влизат организирано и части от силите на Шопското въстание, начело със Симо Соколов. За комендант на града е назначен поручик Савойски. Изгражда се управителен градски съвет от българи.
На 12 януари селяните от село Вратца донасят вестта, че от Крива паланка в района на Каменица е слязла многобройна турска редовна войска и башибозук. Към село Вратца заминават разузнавателен руски раззет, четници на дядо Ильо, отрядът на Симо Соколов и доброволци от Кюстендил.
След кратка престрелка с многочисления и добре въоръжен противник разузнавателната част се оттегля с изключение на неколцина кюстендилци, които отново завързват престрелка с настъпващите турци в района на село Върташево. Руският ескадрон, четата на дядо Ильо, доброволците от Кюстендил се оттеглят към Коняво.
В града остават двама руски конника, които предават послание от името на подполковник Задерновски до командващия настъпващите турски войски Асаф бег. При новосъздадената обстановка на 15 януари 1878 г. е сформиран сборен войскови отряд.
На 17 януари /по стар стил/, разделен на 3 колони, отрядът атакува града и обръща в бягство противника. В ръцете на освободителите попадат 80 пленници, турско бойно знаме, складове с амуниции, оръжие и храни. Заедно с руските войски в града влиза четата на дядо Ильо войвода и въстаниците на Симо Соколов.
Град Кюстендил е последният български град, освободен от османското робство!
Краси Ценкова
